Финансист

— Не. Не бих го нарекъл външно лице, сенаторе — каза лукаво Бътлър. — Имам предвид самия Каупъруд. След последната ни среща, господа, стана известен един факт, който ме кара да мисля, че този млад човек не е толкова порядъчен, колкото се представя. Както изглежда, той е подстрекателят в цялата работа и е въвлякъл в нея Стенър пряко волята му. Аз реших да надникна в тия неща ей така, за да си ги изясня за себе си, и разбрах, че Стенър не е чак толкова виновен. Според фактите Каупъруд е заплашвал Стенър, че ако не му даде още пари, ще го сполетят какви ли не беди, и дори онзи ден е взел с измама една голяма сума, което вече го прави не по-малко виновен от Стенър. Получил е чек за шейсет хиляди долара срещу сертификати от градския заем за същата сума, които обаче не е внесъл в амортизационния фонд. И тъй като авторитетът на партията ще бъде силно застрашен тази есен, не смятам, че трябва Да проявяваме каквато и да било снизходителност към него.

Той замълча, убеден, че е насочил смъртоносна стрела към Каупъруд. И не се лъжеше. Сенаторът и Моленхауър останаха крайно изненадани, тъй като при последната им среща Бътлър бе проявил доста голяма благосклонност към младия банкер, а и това ново разкритие едва ли можеше да бъде повод за такова ожесточение от негова страна. Особено силно бе учуден Моленхауър, защото се бе опасявал, че благосклонността на Бътлър към Каупъруд може да попречи на собствените му намерения.

— Какво говорите! — замислено каза сенаторът Симпсън, като потри уста с бледите си пръсти.

— Да, и аз мога да го потвърдя — обади се Моленхауър спокойно, макар да виждаше, че неговият таен план да сплаши Каупъруд и да му вземе акциите от трамвайните линии се проваля. — Преди няколко дни разговарях със Стенър по тези въпроси и той ми каза, че Каупъруд го насилвал да му даде още триста хиляди долара и когато Стенър отказал, Каупъруд измъкнал без негово знание и съгласие тези шейсет хиляди долара.

— Как е успял да го направи? — попита недоверчиво сенаторът Симпсън.

Моленхауър обясни как Каупъруд е взел чека.

— Охо! — възкликна сенаторът, когато Моленхауър свърши. — Това показва, че човекът е доста хитър! И казвате, че сертификатите не са внесени в амортизационния фонд?

— Не, не са — отговори с нескрито задоволство Бътлър.

— Е — възкликна е облекчение Симпсън, — струва ми се, че този случай е добре дошъл за нас. Изкупителната жертва е налице. Л нали тъкмо това ни трябва. Не виждам смисъл при тези обстоятелства да защитаваме мистър Каупъруд. Бихме могли дори да се опитаме да прехвърлим и всичко останало на негова сметка. Тогава вестниците да пишат колкото си искат. Те са длъжни да пишат. Ако ние им дадем правилна отправна точка, изборите ще минат, преди да се е изяснило всичко, дори и мистър Уийт да се намеси. Аз съм готов да се заема с вестниците.

— Е, при това положение — каза Бътлър, — не виждам какво повече може да направим сега, но мисля, че ще бъде грешка, ако Каупъруд не бъде наказан заедно с другия. Той е толкова виновен, колкото и Стенър, ако не и повече, и аз държа да получи това, което заслужава. Мястото му е в затвора и той трябва да отиде там, ако питате мен.

Моленхауър и Симпсън погледнаха предпазливо и учудено своя добродушен по характер колега. Защо ли така внезапно бе решил да иска наказанието на Каупъруд? Двамата смятаха, а сигурно и Бътлър при нормални обстоятелства би споделял тяхното мнение, че Каупъруд може би е излязъл малко от рамките на закона, но е постъпил според установената практика. Те обвиняваха за постъпката му не толкова него, колкото Стенър, който я бе допуснал. Но след като Бътлър беше на особено мнение и от формална гледна точка имаше престъпление, те бяха готови да го използват в интерес на партията дори ако Каупъруд трябваше да отиде в затвора.

— Може и да сте прав — каза предпазливо сенаторът Симпсън. — А вие пригответе писмата, Хенри. Ако трябва да завеждаме дело срещу някого преди изборите, то най-уместно ще бъде да го заведем срещу Каупъруд. Можем да включим и Стенър, но само при крайна нужда. Оставям на вас двамата да решите това, тъй като в петък трябва да замина за Питсбърг. Сигурен съм, че добре ще прецените всичко.

Сенаторът стана. Той скъпеше времето си. Бътлър беше много доволен от това, което беше постигнал. Беше успял да внуши на триумвирата, че Каупъруд трябва да бъде първата жертва, ако от страна на обществеността бъдат отправени нападки срещу партията. Сега важното беше тези нападки да се изразят открито, а доколкото Бътлър преценяваше обстоятелствата, това щеше да стане съвсем скоро. Оставаше само да пообиколи недоволните кредитори на Каупъруд и успееше ли да изкупи от тях ценните му книжа, за да не може той да възобнови работата си, можеше да счита, че го е унищожил окончателно. Да, пагубен е бил за Каупъруд денят, когато е отклонил Ейлийн от правия път, мислеше си Бътлър. И твърде скоро щеше да му го докаже.

ГЛАВА XXXIII