Финансист

Решителното за участта на Каупъруд съвещание на властващата политическа върхушка се състоя пет дни след неговия фалит в дома на сенатора Симпсън на, Ритънхаус Скуеър, в квартал, където живееха най-старите богаташки фамилии на Филаделфия. Симпсън произхождаше от квакерско семейство, беше човек със силно развит артистичен вкус и с вродена дарба на финансист, която използваше главно за да задоволява своята жажда за политическо могъщество. Той не жалеше парите, когато с тях можеше да си осигури силен или необходим политически привърженик. Щедро раздаваше политически длъжности и административни постове, назначаваше за партийни пълномощници, попечители и съдии хора, които предано и безусловно изпълняваха неговите нареждания. Той беше по-могъщ от Бътлър и Моленхауър, защото беше представител и на щата, и на държавата. Когато ръководителите на Републиканската партия подготвяха предизборна кампания и искаха да разберат какви са настроенията сред избирателите в щата Пенсилвания, те се обръщаха към сенатора Симпсън. А Симпсън винаги знаеше какви са( тези настроения. Сенаторът отдавна участваше не само в щатската, но и в общонационалната политика и беше една интересна фигура в Сената на Съединените щати във Вашингтон; на всички съвещания относно държавните финанси неговото мнение се ценеше високо.

Къщата му беше във венециански стил, четириетажна, богато украсена с изящни архитектурни детайли: первази с орнаменти с растителни мотиви под прозорците, стреловиден свод над входната врата, медальони от цветен мрамор, вградени в стените. Сенаторът беше голям почитател на Венеция. Често беше ходил там, както и в Атина и Рим и беше донесъл много предмети на изкуството, създадени от древните цивилизации. Особена слабост имаше към строго изваяните мраморни глави на римски императори, както и към фрагменти от статуи на богове и богини, които най-добре доказваха високата култура на Древна Гърция. В мецанина на къщата се намираше едно от най-големите му съкровища — мраморен пиедестал с издълбани по него растителни мотиви, върху който стоеше конусовиден монолит, висок около метър и двайсет и увенчан с главата на един особено похотлив Пан; до монолита се намираха изящните отчупени до глезените крака на, както се предполагаше, красива гола нимфа. Пиедесталът с монолита и краката на нимфата беше украсен с мраморни черепи на бикове с вплетени в тях рози. В салона за приеми имаше точни копия от мраморните глави на Калигула, Нерон и други римски императори, а стените край стълбището бяха украсени с релефи, изобразяващи процесия на танцуващи нимфи и жреци, понесли овце и свине към жертвени олтари. Някъде в къщата имаше часовник, който биеше на четвърт, половин, три четвърти и кръгъл час, като издаваше странни, мелодични и малко тъжни звуци. По стените на стаите имаше фламандски гоблени, а салонът за приеми, библиотеката, всекидневната и стаята за гости бяха обзаведени с мебели, богато украсени с резба в стила на италианското Възраждане. Сенаторът нямаше особено развит вкус по отношение на живописта и сам не му се доверяваше, но картините, които притежаваше, бяха автентични и все от големи майстори. Много държеше на своите витринки с антикварни редкости: бронзови статуетки от далечни страни, венецианско стъкло и китайски нефрит. Симпсън не беше колекционер, а просто любител на отбрани образци. Красивите килимчета от тигрови и леопардови кожи, кожата от мускусен бик, метната върху дивана, опънатите върху масите фино обработени жълтеникавокафяви кози и ярешки кожи създаваха впечатление за изисканост и дискретен разкош. Столовата на Симпсън беше обзаведена с прекрасни тъмнокафяви мебели в стил „Джеймс I“. За неговата изба се грижеха най-добрите местни винари. Симпсън обичаше да приема гости и да ги угощава богато и когато устройваше вечеря, прием или бал, в дома му се събираше елитът на местното общество.

Съвещанието се състоя в библиотеката на сенатора и той посрещна колегите си сърдечно като човек, който очаква по-скоро да спечели, отколкото да загуби от тази среща. На масата бяха наредени различни марки уиски, вина и пури и докато чакаха Бътлър, Моленхауър и Симпсън, си запалиха по една пура и размениха някои ширещи се мнения по злободневни теми, запазвайки за себе си съкровените си мисли.

Предишния следобед Бътлър бе научил от областния прокурор мистър Дейвид Пети за случая с чека за шейсет хиляди долара. В същото време самият Стенър бе съобщил за него на Моленхауър. И именно Моленхауър, а не Бътлър веднага съзря възможността, като се възползва от положението на Каупъруд, да спаси, партията от обвинения и да заграби акциите на Каупъруд от трамвайните линии, без да допусне Бътлър и Симпсън да узнаят това. Достатъчно беше да сплаши насаме Каупъруд със съд.

След малко дойде и Бътлър и се извини за закъснението си. Придаде си колкото можеше по-весел вид, за да скрие сполетялата го мъка, и каза:

— Ама че бурен живот водя! И как не, когато всяка банка в града иска да знае ще й бъдат ли върнати заемите.

Той взе една пура и я запали.