Финансист

Най-много го тревожеше не историята със заетите от градската хазна петстотин хиляди долара, макар да знаеше, че когато се разчуе, тя ще предизвика огромна възбуда сред политическите и финансовите кръгове — в края на краищата това беше една законна или почти законна сделка, — а чекът за шейсет хиляди долара срещу сертификатите от градския заем, които той не беше внесъл в амортизационния фонд и вече беше късно да внесе, дори необходимите за закупуването им пари да му паднеха от небето. Липсата им в амортизационния фонд беше неоспорим факт. Той непрекъснато мислеше тъкмо за това най-уязвимо място в цялото си положение. Ето защо накрая реши, че най-доброто, което може да направи, е да отиде при Моленхауър или при Симпсън, или и при двамата (никога не беше се срещал с тях, но след като Бътлър се бе настроил срещу него, те оставаха единствената му надежда) и да им каже, че макар в момента да не е в състояние да върне петстотинте хиляди долара, стига срещу него да не бъде заведено дело, което би му попречило по-късно да възобнови работата си в предишните й мащаби, той им дава честната си дума, че ще върне дълга си в хазната до последния долар. Ако те му откажеха подкрепата си и той бъдеше силно ощетен, тогава щеше да ги остави да чакат сам да реши кога да върне парите, а това по всяка вероятност нямаше да стане никога. Но всъщност никак не беше сигурно дали дори и те биха могли да предотвратят завеждането на дело срещу него. В счетоводните му книги беше отбелязано, че дължи парите на градската хазна, а в книгите на градската хазна беше вписано, че тези пари са дадени на него. Освен това съществуваше една местна организация, известна под името „Гражданска асоциация за подкрепа и контрол на общината“, която понякога разследваше дейността на общинските служби. В тази организация неизбежно щяха да научат за неговата злоупотреба и това можеше да доведе до обществено разследване. Доста хора вече знаеха за нея. Неговите кредитори например, които сега проверяваха книжата му.

И все пак беше важно да се срещне с Моленхауър или със Симпсън, или и с двамата. Но преди това реши да сподели всичко с Харпър Стеджър. Няколко дни след като закри кантората си, той го повика и му разказа цялата история със сертификатите, като скри само обстоятелството, че е възнамерявал да ги внесе в амортизационния фонд едва след като напълно оправи положението си.

Харпър Стеджър беше висок, слаб, строен и много изискан мъж с приятен глас и безупречно светско поведение, който винаги се движеше така, както се движи котка, усетила, че някъде наблизо я дебне куче. Имаше леко удължено слабо лице, което особено се харесваше на жените. Очите му бяха сини, а кестенявите му коси имаха лек песъчливочервен оттенък. Имаше навика, когато размишлява, да прикрива уста с тънката си деликатна ръка и тогава твърдият му непроницаем поглед правеше още по-силно впечатление. Беше жесток човек в пълния смисъл на думата, но жестокостта му не се изразяваше във враждебност, а в безразличие, защото не вярваше в нищо. Не беше беден, дори не беше роден в бедност. Притежаваше остър и комбинативен ум, който беше главната движеща сила на неговия стремеж към още по-голямо богатство и още по-високо обществено положение. Каупъруд му предоставяше прекрасни възможности да преуспее в адвокатската кариера, а освен това му беше интересен и като човек. От никой друг свой клиент Стеджър не се възхищаваше така както от него.

— Нека заведат дело срещу теб — каза той в отговор на разказа на Каупъруд, като преценяваше от всички страни положението, опирайки се на острия си ум и на юридическия си опит. — Според мен обвинението ще бъде формално. Ако изобщо се стигне до съд, което ми се струва малко вероятно, ще те обвинят в злоупотреба или в това, че като доверено лице незаконно си присвоил суми. Достатъчно е само да заявиш под клетва, че си получил този чек със знанието и съгласието на Стенър. Тогава, по мое мнение, ще бъдеш обвинен, пак формално, в превишаване на правата, но не вярвам, че който и да е съд ще те обяви за виновен въз основа на това, че между вас дамата не са съществували ясни и точно установени взаимоотношения. Все пак всичко се случва и никой не може да каже предварително какво ще решат съдебните заседатели. Това ще се разбере по време на делото. Важното според мен е на кого от двамата ви ще повярват — на теб или на Стенър, и дали градските управници не търсят изкупителна жертва вместо Стенър. Цялото затруднение идва от предстоящите избори. Ако тази паника се беше разразила в друго време…

Каупъруд му даде знак да замълчи. Тези неща му бяха известни.