Финансист

— Да, наистина започна да става застрашително — намеси се сенаторът Симпсън с усмивка. — Заповядайте, седнете. Преди малко се срещнах с Ейвъри Стоун от „Джей Кук и Ко“ и той ми каза, че на Трета улица все по-упорито се говори, че Стенър има нещо общо с фалита на Каупъруд и че вестниците много скоро ще подхванат тази тема, ако своевременно не се вземат мерки. Сигурен съм, че новината твърде скоро ще стигне и до мистър Уийт от „Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината“. Затова, господа, сега е необходимо да решим как ще постъпим. Според мен най-напред трябва да изключим Стенър от избирателната листа, и то без много-много шум. Историята с градската хазна може да има много сериозни последици и ние още сега сме длъжни да направим всичко, което е по силите ни, за да ги предотвратим.

Моленхауър всмукна дълбоко от пурата си и пусна едно виещо се синкаво облаче дим. Той се правеше, че разглежда внимателно гоблена на отсрещната стена, и не каза нищо.

— В едно съм сигурен — продължи след малко сенаторът Симпсън, като разбра, че другите нямат намерение да заговарят, — не заведем ли самите ние дело в най-близко време, ще го направи някои друг и тогава нещата ще се разкрият откъм най-неприятната страна. Мисля, че трябва да изчакаме да стане ясно дали някой друг — може би споменатата вече асоциация — не се кани да заведе дело и да сме в състояние да изпреварим всеки, като създадем впечатление, че отдавна се готвим за това. За нас е важно да печелим време, ето защо предлагам да се създават всевъзможни пречки за ония, които биха искали да надникнат в книгите на градския ковчежник. Започне ли се все пак проверка—а според мен това е твърде вероятно, — трябва да се направи така, че фактите да бъдат установени колкото е възможно по-късно.

Сенаторът смяташе, че е излишно да говори със заобикалки на своите могъщи събратя, когато става дума за жизненоважни въпроси. Предпочиташе да изостави обичайния си високопарен стил и да нарича нещата с истинските им имена.

— Това ми изглежда доста благоразумно — каза Бътлър, като се отпусна още по-удобно в креслото си, скривайки истинското си настроение. — Според мен на нашите момчета няма да им бъде трудно да направят така, че проверката да продължи три седмици. Доколкото ги познавам, те поначало не са от бързите.

В същото време той си мислеше как да намекне за Каупъруд и да подскаже, че час по-скоро трябва да се заведе дело срещу него, без да излезе, че пренебрегва интересите на партията.

— Да, тази идея не е лоша — спокойно каза и Моленхауър, изпускайки колелца дим. Никак не му се искаше да обсъждат сега простъпката на Каупъруд, защото това би могло да попречи на намерението му да се срещне тайно с него.

— Трябва да съставим много внимателно нашата програма — продължи сенаторът Симпсън, — така че, ако се наложи да се намесим, да сме в състояние да действува ме бързо. Аз мисля, че тази история ще започне да се разнищва най-късно до една седмица, дори и по-скоро и затова нямаме време за губене. Ако сте склонни да приемете моя съвет, аз бих предложил кметът да напише писмо до ковчежника, с което да му поиска обяснение, а ковчежникът да му отговори, след което кметът, упълномощен съответно от Градския съвет, да отстрани временно ковчежника от длъжност — мисля, че имаме пълното право да изискаме всичко това — или най-малкото да го лиши от неговите главни пълномощия, но без засега да се дава гласност на тези действия — докато не се наложи, разбира се. Писмата трябва да бъдат у нас, за да можем, ако бъдем принудени, незабавно да ги предоставим на вестниците.

— Аз бих могъл да подготвя писмата, стига да нямате нищо против, господа — намеси се бързо Моленхауър, но с напълно спокоен глас.

— Това също ми се струва разумно — каза непринудено Бътлър. — Друго и не бихме могли да направим при тези обстоятелства, освен ако не решим да прехвърлим вината върху някой друг и аз дори ще ви направя едно предложение. Ще видите, че не сме толкова безпомощни, колкото изглежда.

При тия думи очите му заблестяха победоносно, а по лицето на Моленхауър премина лека сянка на разочарование. Значи Бътлър, а навярно и Симпсън знаеха.

— Какво искате да кажете? — попита сенаторът, поглеждайки изненадано Бътлър, Той не беше в течение на случая с чека за шейсетте хиляди долара. Не беше следил отблизо дейността на градския ковчежник и не беше разговарял с Бътлър и Моленхауър след първото им съвещание. — Да не би да са замесени и някои външни лица?

Неговият остър ум на опитен политик заработи бързо.