Финансист

— Всичко зависи от това, какво ще решат да направят политиците. Нямам доверие в тях. Положението прекалено се усложни. Вече нищо не може да бъде потулено. — Те седяха и разговаряха в кабинета му в собствения му дом. — Каквото има да става, ще стане — добави топ. — А сега ми кажи, Харпър, ако ме обвинят, както предположи ти, че като доверено лице незаконно съм присвоявал суми, и ме съдят, каква ще бъде присъдата? Колко години затвор ще ми наложат в най-лошия случай?

Стеджър се замисли за миг и потри с ръка брадичката си.

— Чакай да помисля — каза той, — това е сериозен въпрос. Законът предвижда от една до пет години, но обикновено присъждат от една до три години. В твоя случай, разбира се…

— Всичко ми е ясно — прекъсна го Каупъруд раздразнено. — Моят случай не е по-различен от всички останали и ти го знаеш. Злоупотребата си е злоупотреба, ако политиците пожелаят да я нарекат така.

Каупъруд се замисли, а Стеджър стана и закрачи из стаята. Той също размишляваше.

— Ще трябва ли да отида в затвора, преди делото да е минало през всички инстанции? — попита мрачно Каупъруд след малко.

— Възможно е, предвижда се и такова нещо при съдебни процедури от този вид — каза предпазливо Стеджър, като поглади този път ухото си, стараейки се да отговори колкото е възможно по-деликатно на въпроса. — При дела като твоето не се предвижда затвор, докато не се произнесе окончателната присъда. Осъдят ли те обаче веднъж, извънредно трудно е да се направи каквото и да било — тогава вече е неизбежно да влезеш в затвора поне за няколко дни, например пет, докато чакаш съдът да издаде решение за преразглеждане на делото и да потвърди основателността на касационното ти обжалване. Обикновено не трае повече.

Младият банкер седеше и гледаше през прозореца, а Стеджър добави:

— Изглежда малко сложно, нали?

— Да, наистина — отвърна Франк и каза сякаш на себе си: — Затвор! Пет дни в затвора!

Каква плесница след всичко, което му се беше случило! Да чака пет дни в затвора потвърждение на касационното му обжалване, ако изобщо го получи! Не бива да допуска това! Затвор! Затвор с изправителен труд! Нищо по-гибелно за неговата репутация на финансист!

ГЛАВА XXXII

Тъй като с всеки изминал час положението все повече се влошаваше, налагаше се Бътлър, Моленхауър и Симпсън да се съберат и да решат окончателно какво ще предприемат. На Трета улица, освен че се говореше за големия фалит на Каупъруд, който бе изострил допълнително финансовата криза, предизвикана от пожара в Чикаго, се носеха и слухове, че Каупъруд и Стенър или Стенър с помощта на Каупъруд са ощетили градската хазна с петстотин хиляди долара. Важното сега беше как да се потули тази история, докато минат изборите, до които оставаха още цели три седмици. Сред банкерите и посредниците се говореше също за някакъв чек, който Каупъруд бил взел от градската хазна без съгласието на Стенър, макар вече да знаел, че ще фалира. Говореше се още, че имало опасност тази работа да стигне до знанието на крайно „неудобната“ организация, наречена „Гражданска асоциация за подкрепа и контрол на общината“, чийто председател, известният собственик на железолеярна Скелтън К. Уийт беше прочут с изключителната си честност и високата си нравственост. От доста години насам Уийт следеше дейността на поддържаната от Републиканската партия градска администрация и напразно се опитваше да предотвратява някои груби нарушения на законността. Той беше строг и сериозен човек, един от онези прекалено добродетелни и праволинейни, чужди на всякакви низки страсти хора, които гледат на живота от позицията на дълга и поставят десетте божи заповеди над всички други правила и норми.

Въпросната асоциация първоначално бе създадена, за да се бори срещу злоупотреби в данъчната служба. По-късно, след всеки поредни избори, тя все повече разширяваше обсега на своята дейност. Ползата от тази организация се потвърждаваше от случайните вестникарски коментари или от публичното разкаяние на сплашен от нея по-дребен градски администратор, който веднага след това бързаше да намери убежище под крилото на някой по-изтъкнат политик, най-често на Бътлър, Моленхауър или Симпсън. Тъкмо сега асоциацията нямаше сериозна задача и съществуваше опасност, както смятаха някои политици и банкери, тя да се заеме с фалита на Каупъруд и със злоупотребите а градската хазна.