Финансист

Скоро след преместването си Франк установи, че новата работа му допада много повече, защото беше не само по-лека, но и по-доходна. Преимущество бе дори обстоятелството, че фирмата „Тай и Ко“ се помещаваше в красиво сивозелено каменно здание на Южна Трета улица № 66, която тогава, пък и много години след това бе център на финансовия свят. На нея се намираха могъщи фирми с национален и международен престиж като „Дрексъл и Ко“, „Едуард Кларк и Ко“, Трета национална банка, Първа национална банка, фондовата борса и други подобни. Наблизо имаше и двайсетина по-малки банки и посреднически кантори. Шефът и „мозъкът“ на фирмата Едуард Тай бе роден в Бостън в семейството на имигрант от ирландски произход, успял да забогатее в този консервативен град. Филаделфия бе привлякла мистър Тай с големите възможности за спекулации, които предлагаше. „Това е най-подходящото място за човек, който умее да използва благоприятния случай“ — обичаше да казва той на приятелите си с едва доловимия си ирландски акцент. И очевидно считаше себе си тъкмо за такъв човек. Беше среден на ръст, умерено пълен, с преждевременно прошарена коса и колкото весел и добродушен, толкова упорит и самоуверен. Горната му устна бе украсена от късо подстригани посивели мустачки.

— Да ме пази бог от тези пенсилванци — вайкаше се той скоро след пристигането си във Филаделфия, — никога не плащат в брой за нещо, за което могат да издадат полица.

В ония години кредитната система на Пенсилвания — а следователно и на Филаделфия — беше в много лошо състояние въпреки голямото богатство на щата.

— Ако започне война — казваше мистър Тай, — цели батальони пенсилванци ще предлагат да плащат обеда си с полици. Да можех да живея достатъчно дълго, щях да забогатея, като купувам пенсилвански полици и облигации. Все някой ден ще изплатя дълговете си, но, ей богу, няма да е скоро. Ще умра далеч преди щатската управа да е успяла да ми изплати поне лихвите за това, което ми дължи досега.

И това беше вярно. Финансите на щата и града бяха в окаяно състояние. Щатът и градът бяха наистина богати, но от хазната крадеше, който и както пожелае, така че всяка инициатива можеше да бъде осъществена само с пускането на нови облигации, чрез които да се наберат необходимите средства. Тези облигации, или „купони“, както ги наричаха, уж осигуряваха шест процента годишна лихва, но когато дойдеше падежът за изплащане на процентите, ковчежникът на града или на щата, според случая, вместо да ги изплати, поставяше върху „купона“ печат с датата на предявяването и от този момент процентите се изчисляваха не само върху неговата номинална стойност, но и върху натрупалите се дотогава проценти. Всъщност по този начин се образуваше така наречената сложна лихва. Това не вършеше никаква работа на хората, които имаха нужда от пари на ръка — „купоните“ не се залагаха за повече от седемдесет процента от стойността им по курса и не се продаваха за повече от двадесет процента от номинала. Разбира се, беше изгодно да се купуват или приемат под формата на залог, но за осребряването им трябваше да се чака дълго. Окончателното им изплащане ставаше всъщност само по протекция. Щом узнаеше, че определени „купони“ са собственост на „приятел“, ковчежникът обявяваше, че ще се изплащат тези и тези номера, тоест номерата на облигациите, за които знаеше у кого се намират.

На всичко отгоре цялата парична система на Съединените щати по това време едва започваше да излиза от първичния хаос и да се домогва до някакъв относителен ред. Създадената от Николас Бидъл Банка на Съединените щати бе закрита окончателно през 1841 година. През 1846 година Министерството на финансите на Съединените щати създаде собствена ковчежническа система. Въпреки това съществуваха толкова много „ненадеждни“ банки, че който и да е собственик и на най-дребната обменна кантора неизбежно трябваше да се превръща в подвижен справочник за платежоспособността или неплатежоспособността на отделните фирми. Нещата обаче постепенно започваха да се подобряват. Телеграфът улесни размяната на информация за курса на борсата не само между Ню Йорк, Бостън и Филаделфия, но дори и между кантората на филаделфийския борсов посредник и фондовата борса. С други думи, въведени бяха частните телеграфни линии, които обслужваха на малки разстояния. С всеки изминал ден информацията ставаше все по-бърза, по-достъпна и по-усъвършенствана.