Финансист

Старият Каупъруд смяташе, че това начинание има много голямо бъдеще, но не виждаше откъде ще се намерят средства за неговото осъществяване. Франк беше убеден, че ако се получеше необходимото разрешение, фирмата „Тай и Ко“ трябва да поеме посредничеството по разпродажбата на акциите за новата линия по Пета и Шеста улица. Беше научил вече, че е създадено акционерно дружество, което има намерение да пусне в обръщение голямо количество акции със стойност пет долара срещу очакваното разрешение и с максимална номинална стойност сто долара. Съжаляваше само, че няма достатъчно пари, за да купи и той поне една серия.

Междувременно Лилиан Семпъл бе успяла напълно да заплени Франк. Трудно е да се каже какво го привличаше в нея, след като бяха толкова различни не само по темперамент и начин на мислене, но и по много други неща. Франк имаше вече известен опит в отношенията си с жените и младите момичета и все още поддържаше поразклатената си връзка с Марджори Стафорд, но Лилиан Семпъл, към която не можеше да предяви законни претенции, тъй като беше омъжена, и която не превъзхождаше нито с ум, нито с нещо друго останалите жени, най-силно вълнуваше сърцето му. Тя беше на двайсет и четири години, той — на деветнайсет, но все още беше твърде млада по външност и по дух, за да се чувствува разликата във възрастта им. Беше малко по-висока от него — той по това време вече беше стигнал крайния си ръст от метър и осемдесет, — но беше много изящна и добре сложена. От нея се излъчваше някакво особено спокойствие, което се дължеше по-скоро на липса на интелект, отколкото на силен характер. Имаше гъсти, буйни кестеняви коси, восъчнобяло, изящно слабо лице, прав нос, бледорозови устни, а очите й си меняха цвета — от сиво на синьо и от сиво на кафяво в зависимост от околната светлина. Ръцете й бяха тънки и нежни. С други думи, не беше пищна темпераментна красавица, а по-скоро приличаше на статуетка. Всъщност Франк се увлече тъкмо по външността й, която напълно съответстваше на тогавашното му разбиране за женска красота. „Прекрасна е — мислеше си той, — нежна и благородна.“ Ако трябваше да си избира съпруга, точно на такъв тип момиче би се спрял.

Всъщност преценката си за жените Каупъруд изграждаше по-скоро по чувство, отколкото по разум. Завладян от амбицията да постигне богатство, влияние, власт, той естествено държеше на общественото положение, на представителността и така нататък, но в същото време грозните жени го отблъскваха, а красивите му правеха силно впечатление. У дома си неведнъж бе слушал да се говори за женската самопожертвувателност — както впрочем и за мъжката, — за жени, неуморими и робски отдадени на мъжа н децата си, за жени, които са готови да направят всичко за изпаднали в беда роднини или приятели, защото така им повеляват доброто сърце и чувството им за дълг. Но тези разкази не го въодушевяваха. Беше убеден, че всички, включително и жените, се ръководят от дълбоко егоистични подбуди. Не можеше да обясни защо мисли така. Хората, които не бяха годни да се справят с всякакви обстоятелства, които не бяха годни да се защитят, считаше за глупави или в най-добрия случай за нещастни. Чуваше наоколо си непрекъснато да се говори за нравствеността, да се превъзнасят добродетелността и порядъчността. Виждаше как всички ужасени вдигат ръце към небето, когато ставаше дума за ония, които са нарушили седмата заповед7 или пък просто се носи слух, че са я нарушили. Франк не отдаваше значение на такива приказки. Неведнъж той самият бе нарушавал тайно тази заповед. Нарушаваха я и други млади хора. Наистина уличните жени и жените от публичните домове го отвращаваха. Вулгарните им ласки го караха да се чувствува омърсен. В началото го привличаше фалшивият блясък на гнездата на разврата. Разкошната им наредба все пак правеше впечатление — мебели от червен плюш, ефектни тежки червени завеси, посредствени, но поставени в скъпи рамки картини. Най-привлекателни от всичко естествено бяха обитателките на тези къщи — здрави и силни или флегматични и чувствени жени, които (както се изразяваше майка му) впримчваха мъжете. Физическата издръжливост и похотливостта им, умението с престорена страст и приветливост да посрещат мъж след мъж отначало удивяваха Франк, но по-късно започнаха да го отблъскват. А бяха и глупави — една умна мисъл не можеше да се чуе от тях. Нищо друго не умееха, освен да продават телата си. Представяше си каква пустота владееше душите им на сутринта след прекараната в блудство нощ, пустота, която едва ли и сънят, и радостта от спечеленото можеха да разсеят. Връзката с тези жени не беше по сърце на младия Франк. Той изпитваше нужда от друго общуване, от общуване, белязано с печата на нещо по-интимно, по-деликатно, по-интересно и по-индивидуално.