Читаем Финансист полностью

Построени бяха железопътни линии във всички посоки — на юг, на изток, на север и на запад. Все още липсваше апаратът, който автоматично отбелязва курсовете на борсата, нямаше и телефон. В Ню Йорк наскоро бяха открили клирингова палата, но във Филаделфия още нямаше подобна институция. Съответните функции изпълняваха куриери, които цял ден сновяха между банките и борсовите кантори, правеха платежните баланси по банковите сметки, разменяха полици и веднъж в седмицата внасяха в банката злато, единственото средство за окончателно разплащане по задълженията, тъй като по това време все още не съществуваше твърда държавна валута. В борсата, когато гонгът обявяваше прекратяването на сделките за деня, в средата на залата (ритуалът бе заимстван от лондонската борса) се събираха в кръг група млади чиновници, известни като „погасителите“. Те сверяваха и изравняваха покупките и продажбите и анулираха онези от тях, които взаимно се погасяваха от извършените между фирмите сделки. Държаха в ръце големи счетоводни книги и като поглеждаха в тях, известяваха на висок глас сделките, осъществени през деня: „Делауер и Мериланд“ е продала на „Бомонт и Ко“, „Делауер и Мериланд“ е продала на „Тай и Ко“ и така нататък. Това улесняваше счетоводството на фирмите, създаваше възможност сделките да се извършват по-бързо и по-ефикасно.

Едно място във фондовата борса струваше две хиляди долара. Борсовият комитет наскоро бе взел решение сделките да се извършват от десет часа сутринта до три часа следобед (преди те се сключваха по всяко време, от ранно утро до полунощ) и бе определил твърди цени за услугите на борсовите посредници и с това бе пресякъл предишното грубо изнудвачество. Нарушителите се наказваха с големи глоби. С други думи, полагаха се очевидни усилия за положителни промени в борсата и затова Едуард Тай, пък и мнозина други борсови посредници гледаха по-оптимистично на бъдещето.

ГЛАВА VI

По това време семейство Каупъруд вече се беше настанило в новата, по-обширна и по-добре обзаведена четириетажна къща на Норт Фрънт Стрийт с изглед към реката. Фасадата й беше широка почти девет метра; двор нямаше.

Тук семейството започна да устройва от време на време малки приеми — идваха хора от различни браншове на търговията, с които Хенри Каупъруд се срещаше, изкачвайки се към поста главен касиер. Гостите не бяха някакви видни личности, но повечето от тях, както и самият Каупъруд, преуспяваха като собственици на малки предприятия, поддържащи делови отношения с неговата банка, търговци на манифактура, на кожарски стоки, на зърно, ангросисти на бакалски стоки. Покрай тези приеми и децата завързаха нови приятелства. От време на време мисис Каупъруд също си позволяваше да покани на следобеден чай жените, с конто се срещаше в черквата. На приемите на жена си мистър Каупъруд се стараеше да се представи за галантен кавалер и с добродушно глуповат израз приветстваше гостенките. И тъй като от него не се изискваше друго, освен да изслушва сериозно и тържествено поздравления, на които не беше нужно да отговаря подробно, това задължение не му тежеше особено. Понякога на приемите се пееха песни, а понякога се и танцуваше, зачестиха и гостите, които идваха на вечеря по домашному, без официалности — обичай, който по-рано почти не съществуваше.

Още през първата година от пребиваването си в новата къща Франк се запозна с мисис Семпъл и се увлече по нея. Мъжът й имаше магазин за луксозни обувки на Честнът Стрийт близо до Трета улица и се канеше да открие още един по-нагоре на същата улица.

Запознаха се една вечер, когато семейство Семпъл се отби на гости, тъй като мистър Семпъл искаше да разговаря с Хенри Каупъруд за новия вид транспортно средство — конския трамвай, — което по това време навлизаше в света. Севернопенсилванската железопътна компания току-що бе пуснала в пробна експлоатация една линия от миля и половина. Тя започваше от Уилоу Стрийт, продължаваше по Фрънт Стрийт до Джърмънтаун Роуд и след това по няколко други улички стигаше до така наричаната тогава гара Кохоксинк; смяташе се, че този нов транспорт след време ще измести стотиците омнибуси, които сновяха из града и затрудняваха движението в търговската му част. Младият Каупъруд още в самото начало бе проявил голям интерес към това начинание. Железопътният транспорт занимаваше ума му отдавна, а тази новост още повече привличаше вниманието му. Конският трамвай бе предизвикал разгорещени спорове и Франк, както и много други, бе ходил да го разгледа. Необичайните вагони, дълги пет метра, широки два и половина и почти толкова високи, се движеха върху малки железни колела и бяха по-безшумни и далеч по-удобни за пътуване от омнибусите. Алфред Семпъл бе намислил да вложи пари във втората линия, която, ако градската управа дадеше съгласието си, щеше да бъде прокарана по Пета и Шеста улица.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза