Финансист

При Лилиан понякога се отбиваше и Ана Аделайд. Сега тя работеше като чиновничка в градския отдел но водоснабдяването и често размишляваше върху неведомите превратности на живота. Следеше с интерес кариерата на своя брат, на когото съдбата явно бе отредила да играе видна роля, но не можеше да го разбере. Убедила се, че всеки, който по някакъв начин е свързан с него, е обречен да преживява възход или падение в зависимост от неговите успехи, тя се питаше съществуват ли справедливост и морални норми на този свят. Да, съществуваха някакви най-общи принципи — поне така си мислеха хората, — те обаче не се отнасяха до всички. Нейният брат например не се ръководеше от такива принципи, но нищо не му пречеше да напредва в живота. Как можеше да се обясни това? Мисис Каупъруд, неговата жена, осъждаше поведението му, но приемаше да дели с него благополучието му, сякаш то й се полагаше по право. Можеше ли това да се съчетае с понятието морал?

Каупъруд известяваше Ейлийн Бътлър за всяка своя стъпка, за всичко, което предприемаше, и за успехите, които се очертаваха пред него. Скоро след като жена му даде развод и той многократно бе идвал във Филаделфия и се бе завръщал в новия свят, в който сега живееше, един зимен следобед двамата с Ейлийн отпътуваха заедно. Ейлийн обясни на майка си, която бе пожелала да отиде да живее при Нора, че се е влюбила в бившия банкер и възнамерява да се омъжи за него. Старата жена, тъй като не знаеше истинската история, повярва на това обяснение и с радост даде съгласието си.

Така Ейлийн завинаги прекъсна своята връзка със стария, познат й свят. Сега я очакваше Чикаго, който, както й беше казал Франк, й обещаваше далеч по-блестящо бъдеще от това, на което биха могли да се надяват във Филаделфия.

— Не е ли прекрасно, че най-после заминаваме? — не се сдържа и възкликна тя.

— Във всеки случай само ще спечелим — отвърна Каупъруд.

НЯКОИ СВЕДЕНИЯ ЗА MYCTEROPERCA BONACI

Има една риба, чието научно название е Micteroperca Bonaci, на обикновен език — черен морски костур и с чието поведение си заслужава да се запознаем по-добре, защото може да ни послужи като обобщение на всичко, което разказахме дотук. Това изключително жизнеспособно създание, което на тегло достига до сто и двайсет килограма, живее спокойно и дълго поради забележителната си способност да се приспособява към околната среда. Свикнали сме да приемаме, че онази неведома сила, на която приписваме висша справедливост, е създала земния свят по такъв начин, че в него да тържествуват само честността и добродетелността. Вижте обаче как е сътворила, сякаш за да ни даде урок, черния морски костур. Можем да отидем по-далеч и да посочим някои не толкова силни, но не по-малко коварни злосторници — паяка, който плете мрежата си, за да улови в нея безгрижната муха, прекрасната Drosera (росянка), която превръща пурпурната си чашка в капан за примамената от красотата й жертва, за да я погълне миг след това, медузата с цветове на небесна дъга, която простира прозрачните си феерични пипала, за да опари гибелно всичко, което попадне в сияйните й обятия. Не прави ли същото и човекът, когато копае гроб другиму? Само че той, заслепен, забравя, че обстоятелствата могат да направят този гроб негов. Micteroperca, която се движи в мрачните зелени глъбини на своето царство, е много убедително доказателство, че съзидателната сила на природата невинаги се ръководи от добри намерения, както сме свикнали да мислим. Превъзходството на черния морски костур се дължи на невероятната му способност за приспособяване, обусловена от пигментацията на кожата му. Ние се гордеем с най-новите си постижения в електромеханиката, радваме се на възможността да сменяме само за част от мига една прекрасна картина с друга, разгръщайки пред погледа на зрителя поредица от появяващи се и изчезващи образи. Способността на Micteroperca да променя външността си е далеч по-удивителна. Не може да я наблюдавате по-дълго, без да изпитате чувството, че пред вас стои нещо нереално, нещо свръхестествено — толкова е голяма дарбата й да мами. От черна внезапно става бяла. Землистокафява, тя изведнъж придобива прекрасния зеленикав цвят на водата. Окраската й се мени, както се мени формата на облаците по небето. Изумително е разнообразието на нейните коварни уловки.

Легнала на тинестото дъно на някой залив, тя може да наподоби самата тиня. Скрита сред пищни водорасли, тя се слива с тях. Гмуркайки се в разлюлените петна, образувани от слънчевата светлина, тя сама се превръща в светлина. Изплъзва се неусетно и напада неусетно.