Читаем Финансист полностью

Както и преди две години, след всяко съобщение, когато се раздадеше ударът на гонга, призоваващ към тишина, от тълпата се разнасяше възглас на разочарование: „О-о-о!“

„Тай и Ко“! — помисли си Каупъруд, като чу името, и спря за секунда. — „Ето и неговия кран!“ — И отново поде работата си.

Когато дойде време да затворят борсата, Каупъруд се отправи към изхода с разпран жакет, с разкопчана яка на ризата, с изкривена връзка, без шапка — беше я изгубил някъде, — но спокоен и самоуверен.

— Хайде, казвай, Ед — обърна се той към брат си, — какво успя да направиш?

Едуард също беше раздърпан, изподран и уморен.

— Ей, богу — възкликна той, като си придърпваше ръкавите. — Не съм виждал такова нещо през живота си. Едва не ми свалиха дрехите от гърба.

— Купи ли нещо от местните железопътни линии?

— Да, около пет хиляди акции.

— А сега да отиваме в „Грийн“ — каза Франк, имайки предвид фоайето на прочутия хотел-ресторант. — Още не сме свършили. Там сделките ще продължат.

Той отиде да намери Уингейт и брат си Джо и четиримата тръгнаха към хотела, като по пътя изброяваха някои от по-едрите си покупки и продажби.

Както беше предвидил Каупъруд, възбуждението не стихна с падането на нощта. Тълпи от народ все още стояха на Трета улица пред зданието на „Джей Кук и Ко“ и пред други финансови учреждения с надеждата, че събитията могат да вземат благоприятен обрат. Специалистите финансисти се събраха да продължат трескавите си спорове и вълнения в хотел „Грийн“, чието фоайе и коридори се препълниха с банкери, посредници и спекуланти. С други думи цялата борса се премести тук вкупом. Какво ли ще да стане утре? Чий фалит престоеше? Откъде можеха да се намерят пари? Тези въпроси се въртяха на всеки в ума и на езика. От Ню Йорк пристигаха ежеминутно съобщения за пови фалити. Там банки и кредитни предприятия се сгромолясваха като дървета по време на ураган. Каупъруд сновеше нагоре-надолу, ослушваше се да чуе каквото може, оглеждаше се да не пропусне нещо важно и сключваше сделки, каквито на борсата се смятаха за противозаконни, но каквито сключваха и всички останали. По едно време забеляза, че край него се навъртат хора, за които знаеше, че са агенти на Моленхауър и Симпсън, и със задоволство си помисли, че преди да е свършила седмицата, и от тях ще обере каквото успее. Можеше и да не стане собственик на градска трамвайна линия, но щеше да има парите, с които да я купи, ако реши. По слуховете и съобщенията, които пристигаха от Ню Йорк и от други градове, Каупъруд разбираше, че нещата се развиват все по-зле и че онези-, които очакват положението бързо да се нормализира, напразно се надяват. И през ум не му минаваше да си тръгне, докато не си отиде и последният човек, а навън вече се развиделяваше.

Следващият ден беше петък и предвещаваше немалко тревожни събития. Дали нямаше и той да се превърне в „черен петък“? Каупъруд отиде в кантората си още преди градът да се е събудил напълно. Разработи програмата си за деня до най-малката подробност. Чувствуваше се съвсем различно от времето на паниката преди две години, макар обстановката да беше сходна. Вчера в цялата суматоха беше спечелил сто и петдесет хиляди долара, а днес очакваше да спечели поне още толкова, ако не и повече. Можеше да направи чудеса, мислеше си той, ако следваше усета си и помощниците му изпълняваха точно всичките му нареждания. Мнозина узнаха, че са разорени още рано сутринта, когато бе обявен фалитът на „Фиск и Хач“, предани сътрудници на Джей Кук по време на Гражданската война. В първите петнайсет минути след началото на работното време към „Фиск и Хач“ от страна на вложителите бе предявено искане за един милион и петстотин хиляди долара и това принуди банката да обяви фалит — предизвикан според слуховете преди всичко от оглавяваната от Колие Р. Хънгингтън Централна Тихоокеанска железопътна линия и от железопътната линия Чезалийк—Охайо. На доста продължителен натиск от страна на вложителите устоя и дружеството за кредитиране „Фиделити“, преди да фалира. Новините за тези събития, както и окачените в борсата съобщения за нови фалити в Ню Йорк, увеличаваха паниката и създаваха благоприятна обстановка за Каупъруд. Курсът на акциите продължаваше да спада, а Франк продаваше по възможно най-високи цени и купуваше по най-ниски. В дванайсет часа изчисли, че заедно с помощниците си е спечелил сто хиляди долара, а в три часа чистата му печалба бе нараснала с още двеста хиляди долара. Времето между пет и седем този следобед той посвети на сметки и изчисления — искаше да сложи в ред нещата си, а от седем до един след полунощ (без да хапне нито залък) се зае да събира допълнителни сведения и да се подготви за следващия ден. В събота сутринта му вървя не по-зле от предишния ден. В неделя отново се залови с изчисления, а в понеделник сутринта продължи да сключва сделки. В понеделник следобед в три часа, след като приспадна всички загуби, той установи, че отново е милионер. Сега вече пред него се откриваше светло и ясно начертано бъдеще.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза