Финансист

Докато седеше на писалището си в кантората късно този следобед и гледаше към Трета улица, по която сновяха забързано посредници, куриери и разтревожени вложители, Каупъруд реши, че е дошъл моментът да се раздели с Филаделфия. Борсовото посредничество нито тук, нито в който и да било друг град вече не го интересуваше. Сегашното бедствие и споменът за катастрофата, настъпила след чикагския пожар преди две години, го бяха излекували от любовта му както към борсовата игра, така и към Филаделфия. Тук в последно време бе изпитал много огорчения, които не можеха да се заличат от преживените преди това щастливи години, а славата му на бивш затворник завинаги му бе затворила достъпа до онези кръгове, към които той се стремеше. Сега, след като бе възстановил някогашното си материално положение, бе си възвърнал уважението на финансовите среди и беше помилван за престъпление, което не беше извършил, не му оставаше друго, освен да напусне Филаделфия и да потърси някаква друга сфера за изява.

„Ако приключи всичко благополучно — каза си той, — това ще бъде краят. Ще замина на Запад и ще започна нещо съвсем друго.“ Защо да не се залови например с трамвайни линии, с покупко-продажба на парцели, с някакво крупно индустриално предприятие или пък с разработването на мини.

„Получих добър урок — помисли си той, като стана и се приготви да си тръгва. — Богат съм, колкото и преди, само че съм малко по-стар. Веднъж ме хванаха в капана, но втори път няма да успеят да ме хванат.“

Каупъруд даде указания на Уингейт как да продължат кампанията с трамвайните линии, която бяха започнали и в която той самият смяташе да участвува най-енергично, но през цялото време от главата не му излизаше радостната мисъл: „Аз съм милионер. Аз съм свободен човек. Само на трийсет и шест години съм и щастието е пред мен.“

С тази мисъл той отиде да се види с Ейлийн. Искаше да начертаят заедно с нея плановете за бъдещето.

Само три месеца по-късно един влак, който летеше устремно през планините на Пенсилвания и равнините на Охайо и Индиана, отнасяше към Чикаго и към Запада финансистът, който въпреки младостта си, богатството си, физическата си сила и здраве с доста голямо опасение си мислеше за това, което го очаква. След дълги размишления, преди да тръгне, беше стигнал до извода, че Западът предлага твърде много възможности. Внимателно бе проучвал бюлетините на Нюйоркската клирингова палата, а също и балансите на банките, бе следил накъде се движи златото и накрая се бе убедил, че то в огромни количества се стича към Чикаго. Каупъруд беше изключително вещ във финансите и много добре разбираше какво означава това. Там, където са парите, там е и търговията, там кипи живот и всичко се развива и благоустроява. Но той искаше сам да види какво би могъл да му предложи този свят.

Две години след това, когато в Дулут като метеор блесна един млад финансист, а деловият свят в Чикаго стана свидетел на първите плахи стъпки на кантората за търговия със зърнени храни и комисионерство, заела се под името „Франк А. Каупъруд и Ко“ да пласира огромните житни реколти на Запада, мисис Каупъруд, която продължаваше да живее във Филаделфия, без излишен шум и явно по собствено желание даде развод на мъжа си. За това време животът й значително се бе променил. Материалното й положение, до неотдавна доста окаяно, напоследък се бе подобрило и тя живееше в западната част на Филаделфия, близо до една от сестрите си, в красива нова къща, обзаведена с всички удобства, каквито може да си позволи човек от заможните среди. Отново бе станала много набожна. Двете й деца Франк и Лилиан учеха в частно училище и вечер се връщаха при майка си. Негърът Симс беше общ прислужник в дома им. В неделен ден на Лилиан често й гостуваха мистър и мисис Хенри Уърдингтън Каупъруд; те също вече бяха забравили нищетата, но и двамата изглеждаха някак унили и уморени, сякаш тревогите ги бяха лишили от жизнени сили. Старият Каупъруд имаше достатъчно пари, за да не се мъчи да служи някъде като дребен чиновник, но животът вече не го радваше. Той беше възрастен, разочарован и тъжен. Макар да си беше възвърнал доброто име и някогашното финансово положение, не беше същият човек. Сърцатостта го беше напуснала, а заедно с нея и илюзиите и той чакаше единствено смъртта си.