Финансист

Каупъруд разбираше, че Кук само дава вид, че оползотворява подарените му от държавата земи, които възлизаха на милиони и милиони акри, а на дължина се простираха на близо две хиляди и петстотин километра — това беше само една голяма измама. Не е изключено там наистина да има златни, сребърни и медни залежи. Може би и земята да е годна за обработване или ще бъде — след години. Но каква бе ползата от нея сега? Никаква — единствено да разпалва въображението на глупците. Тези земи бяха и щяха да останат непристъпни още много години. Хиляди хора бяха дали спестяванията си за строежа на линията и хиляди хора щяха да се разорят, ако „Джей Кук и Ко“ фалираше. И ето че катастрофата бе настъпила. Отчаянието и гневът на пострадалите щяха да бъдат безмерни. Трябваше да минат седмици, месеци, години, за да им се възвърне доверието и спокойствието. Беше дошъл неговият час. Беше се появила дългоочакваната възможност. Като вълк, търсещ плячка под хладния и тъжен блясък на звездите в нощното небе, Каупъруд се взираше в смирената тълпа от прости хорица и си представяше колко скъпо ще платят за наивността и невежеството си.

Той бързо се върна на борсата, в същата зала, в която само преди две години беше водил такава безнадеждна борба, и като видя, че съдружникът му и братята му още не са дошли, започна сам да продава, каквото му попаднеше. В залата бе настъпил неописуем хаос. Агенти, млади и стари, тичаха във всички посоки с нареждания от изплашени посредници да продават, да продават и да продават, а след това да купуват. Колонките, край които се извършваха сделките, се люшкаха под напора на суетящите се посредници и техните помощници. На улицата пред зданията на банкерските къщи „Джей Кук и Ко“ и „Кларк и Ко“, на Джирардската национална банка и други финансови учреждения започваха да се събират огромни тълпи. Всички бързаха насам да узнаят какво се е случило, да изтеглят влоговете си, да защитят по някакъв начин интересите си. Един полицай арестува някакво вестникарче, което на висок глас оповестяваше фалита на „Джей Кук и Ко“, но така или иначе новината за голямото бедствие се разпространяваше със скоростта на горски пожар.

Сред всички тези обхванати от паника хора Каупъруд оставаше спокоен, равнодушен, невъзмутим; това беше същият Каупъруд, който съсредоточено наплиташе в затворническата килия своите десет стола на ден, зареждаше капаните за плъхове и обработваше малката си градинка в пълно безмълвие и самота. Само че сега беше изпълнен със сила и енергия. Достатъчно дълго време бе минало от завръщането му на борсата и той вече бе успял повторно да наложи личността си и да си възвърне уважението на онези, които го познаваха отпреди. Той с усилие се промъкна сред най-гъстата част на възбудената и вече прегракнала от викове тълпа и започна да предлага всичко, каквото предлагаха и другите, но в огромни количества и по такива ниски цени, че да примами към покупка желаещите да извлекат печалба от понижението на курса. В момента, когато бе обявен фалитът, акциите на Ню Йорк Сентръл се котираха по 104 7/8, на Род Айланд по 108 7/8, на Уестърн Юниън по 92 1/2 на Уобаш по 70 1/4, на Панама по 117 3/8, на Централната Тихоокеанска по 99 5/8, на Сейнт Пол по 51, на Ханибал—Сейнт Джоузеф по 48; на Нортуестърн по 63, на Обединената Тихоокеанска по 26 3/4 и на Охайо—Мисисипи по 38 3/4. Фирмата, която представляваше Каупъруд, всъщност не разполагаше с толкова големи количества от тези акции, тя почти нямаше клиенти, на които да бе посредничила за тях, но той продаваше, продаваше, продаваше на всеки, който изразеше желание да купи, и по цени, които — сигурен беше в това — не можеха да не изкушат купувачите.

Пет хиляди акции от Ню Йорк Сентръл по деветдесет и девет, деветдесет и осем, деветдесет и седем, деветдесет и шест, деветдесет и пет, деветдесет и четири, деветдесет и три, деветдесет и две, деветдесет и един, деветдесет, осемдесет и девет — чуваше се гласът му през цялото време, а ако сделките не се извършваха достатъчно бързо, той се прехвърляше на друго — на Рок Айланд, Панама, Централна Тихоокеанска, Уестърн Юниън, Нортуестърн, Обединена Тихоокеанска. Зърна брат си и Уингейт да влизат забързани в залата и спря за малко да им даде указания.

— Продавайте всичко, каквото можете — тихо им нареди той, — ако трябва и с петнайсет пункта по-ниско, но засега не по-ниско от това, и купувайте всичко, което ви се предложи на още по-ниски цени. Ед, ти виж дали не можеш да купиш акции от местните железопътни линии с петнайсет пункта под курса, а ти, Джо, стой близо до мен и купувай, когато ти кажа.

В един и половина на балкончето се появи секретарят на борсовия комитет.

— „Е. У. Кларк и Компания“ току-що преустанови плащанията — обяви той.

— „Тай и Компания“ — обяви отново секретарят в един и четирийсет и пет — уведомява, че е била принудена временно да преустанови плащанията.

— Първа Филаделфийска национална банка — извика той в два часа — моли да ви уведомим, че засега не може да посрещне задълженията си.