Финансист

Борсовата паника, на която бе отредено да внесе такава забележителна промяна в живота на Каупъруд, беше едно от онези особени явления, които естествено произтичат от оптимизма на американския народ и неудържимото развитие на страната. По-точно казано, тя беше последица от самолюбието и дързостта на Джей Кук, който беше започнал финансовата си кариера във Филаделфия, за кратко време бе преуспял и се бе утвърдил като най-крупния финансист на своето време. Излишно е да проследяваме тук пътя към прославата на този човек. Достатъчно е само да кажем, че благодарение на неговите съвети и изобретените от него методи федералното правителство в най-тежките за страната минути бе успяло да събере средствата, необходими, за да продължи борбата с Юга. След Гражданската война този човек, създал вече могъща банкерска фирма във Филаделфия с големи клонове в Ню Йорк и Вашингтон, известно време не можеше да реши с какво по-значително дело да се заеме, в каква творческа идея да вложи своя финансов гений. Войната беше свършила. За един предприемчив човек не оставаше друго, освен да се залови с мирновременни финансови операции и най-широка възможност за това разкриваше строителството на трансконтиненталните железопътни линии. Обединената Тихоокеанска, одобрена още през 1860, беше построена. Инициаторите на това голямо дело вече крояха смели планове за построяването на Северната Тихоокеанска и Южната Тихоокеанска железопътна линия. Главното, което предстоеше да се направи, бе да се съединят чрез стоманен път Атлантическият и Тихият океан, да се свърже в едно цяло наскоро обединената и териториално разраснала се федерална държава или да се започне мащабно разработване на мини, преди всичко златни и сребърни. И все пак най-значително от всичко оставаше строежът на железопътни линии, а железопътните акции бяха най-ценни и се котираха най-високо на всички фондови борси в Америка. Във Филаделфия най-много се търсеха акциите от линиите Ню Йорк Сентръл, Рок Айланд, Уобаш, Централна Тихоокеанска, Сейнт Пол, Ханибал-Сейнт Джоузеф, Обединена Тихоокеанска и Охайо-Мисисипи. Мнозина забогатяха и се прочуха чрез спекулациите с тези ценни книжа. Известните спекуланти Корнелиъс Вандърбилт, Джей Гулд, Даниъл Дру, Джеймс Фиш и други на Изток, и Феър, Крокър, У. Р. Хърст и Колие П. Хънтингтън на Запад благодарение на тези предприятия вече се бяха издигнали до завидни висоти. Сред онези, които мечтаеха за такъв възход, беше и Джей Кук, който, без да притежава вълчата хитрост на Гулд, нито огромния опит на Вандърбилт, жадуваше да опаше северните предели на Америка със стоманен обръч, който да увековечи паметта му.

Най-много го примамваше проектът, който предвиждаше да се развие районът — по онова време още почти неизследван — между западния бряг на Лейк Сюпириър, където днес се намира град Дулут, и онази част на Тихия океан, в която се влива река Колумбия — тоест една трета от цялата територия на Съединените щати. Ако тук се построеше железопътна линия, щяха да изникнат големи градове и процъфтяващи селища. Предполагаше се, че недрата на тази част от Скалистите планини, по която щеше да мине железопътната линия, са богати на най-различни метали и че плодородните земи ще дават нечувани реколти от царевица и жито. Стоките, доставяни досега на изток едва до Дулут, после можеха да бъдат превозвани към атлантическото крайбрежие през Големите езера и канала Ери на много по-ниски цени. Замисълът откриваше не по-малко грандиозни перспективи от прокарването на Панамския канал, което по това време също се подготвяше, и в не по-малка степен щеше да послужи за благото на човечеството. Той въодушеви Кук. Тъй като правителството бе обявило, че ще отпусне безвъзмездно огромни площи от двете страни на бъдещата линия на акционерното дружество, което се наеме да я построи за сравнително кратък срок, и тъй като Кук виждаше в това възможност да запази славата си на видна обществена личност, той се нагърби с нелеката задача. Проектът срещна много възражения и бе подхвърлен на сериозна критика, но накрая всички се съгласиха, че човекът, който бе съумял да осигури средства на страната по време на Гражданската война, ще се справи успешно и с финансирането на Северната Тихоокеанска железопътна линия. Кук се залови с проекта, като възнамеряваше така нашироко да запознае населението с достойнствата на своето начинание, че да мине без помощта на някой голям финансов концерн и да продава акциите направо на месаря, хлебаря, свещаря — тоест на всички съсловия.