Финансист

Този план обещаваше огромни изгоди. Още по време на Гражданската война на Кук бе хрумнала гениалната идея да разпродава облигациите от големите държавни заеми направо на населението. Защо да не направи същото и със сертификатите от Северната Тихоокеанска железница? В продължение на няколко години Кук води трескава дейност, проучваше територията на бъдещата линия, набираше и изпращаше големи групи от работници, прокарваше стотици километри релсов път при най-тежки условия и продаваше големи пакети акции с гарантирани дивиденти. Ако той малко повече разбираше от строеж на железопътни линии и ако осъществяването на такъв грандиозен проект беше по силите само на един човек, дори и така надарен като него, начинанието щеше да се увенчае с успех, както стана по-късно при следващото ръководство. Но трудните времена, Френско-пруската война, която така бе обвързала европейските капитали, че те не можеха да бъдат отклонени за осъществяването на американски проекти, завистта, клеветата, а донякъде и неумелото ръководство — всичко това, взето заедно, провали проекта. На 18 септември 1873 година, в дванадесет и петнадесет по обед, „Джей Кук и Ко“ фалира, загубвайки приблизително осем милиона долара, а Северната Тихоокеанска железница — целия капитал, вложен в нея — тоест около петдесет милиона.

Не е трудно човек да си представи каква бе последицата от това, че в едно и също време претърпяха крах най-именитият финансист и най-крупното железопътно предприятие. „Финансов гръм от ясно небе“ — писа филаделфийският вестник „Прес“. „Едва ли някой щеше да се изненада повече, ако в знойното лятно пладне бе завалял сняг“ — допълваше „Инкуайрър“. Широката публика, която бе заслепена от предишните небивали успехи на Кук и го считаше за непобедим, не осъзна веднага какво се е случило. Невероятно! Джей Кук да фалира? Невъзможно! На него да му се случи такова нещо? Но така или иначе Кук беше фалирал и нюйоркската фондова борса, след като същия ден зарегистрира още няколко фалита, прекрати дейността си за осем дни. Железопътната компания „Лейк Шор“ не можа да изплати един свой заем от милион и седемстотин и петдесет хиляди долара. Обединеното акционерно кредитно дружество, в което участваше и Вандърбилт, след като за известно време удържа натиска на вложителите, преустанови плащанията. Нюйоркското национално кредитно дружество, което имаше в хранилищата си държавни ценни книжа на стойност осемстотин хиляди долара, не можа да получи срещу тях нито един долар и също обяви неплатежоспособност. Сега вече у всички се породи подозрение, плъзнаха обезпокоителни слухове.

Във Филаделфия новината достигна под формата на кратка депеша, отправена до борсовия комитет от Нюйоркската фондова борса: „Носи се мълва, че «Джей Кук и Ко» е фалирала. Отговорете.“ Никой не повярва на това и депешата остана без отговор. Никой не се обезпокои. Борсовите агенти изобщо не обърнаха внимание на съобщението. Каупъруд, който с недоверие следеше успехите на компанията „Джей Кук и Ко“ и намираше за неразумна идеята на нейния директор да продава акциите й направо на населението, може би единствен се усъмни.

Веднъж той беше написал — в отговор на нечий въпрос — своята недвусмислена оценка за дейността на тази компания, в която бе подчертал, че никога едно такова крупно начинание като Северната Тихоокеанска железопътна линия не е зависело изцяло от една банкерска къща или по-точно от един човек и че намира това за твърде опасно. „Не съм сигурен дали територията, през която минава въпросната железопътна линия, наистина е толкова несравнима като климатични условия, почва, гори, минерали и така нататък, както ни убеждават мистър Кук и неговите поддръжници. Освен това не смятам, че предприятието в настоящия момент или в близките години може да донесе печалба, която да покрие пуснатото в обръщение огромно количество акции. Опасността и рискът са големи.“

Ето защо, когато прочете окаченото в борсата известие, Каупъруд още в същия миг взе да премисля какви ще бъдат последствията, ако банкерската къща „Джей Кук и Ко“ наистина обяви фалит.

Не му се наложи дълго да мисли. Окачиха втора депеша, която гласеше: „Ню Йорк, 18 септември. «Джей Кук и Ко» обяви неплатежоспособност.“

Каупъруд не можеше да повярва на очите си. Едва не обезумя от радост при мисълта за огромните възможности, които му се разкриваха. Заедно с другите посредници той забърза към Трета улица, където на номер 114 се намираше прочутата банкерска къща. Искаше лично да се убеди. Пренебрегвайки чувството си за достойнство и обичайната си сдържаност, той дори се затича. Ако това се окажеше вярно, значи бе ударил неговият час. Щеше да се развихри повсеместна паника и да настъпи небивало разорение. Курсът на всички акции стремглаво щеше да спадне. Той трябваше да застане на поста си и да чака развитието на събитията. Трябваше незабавно да повика Уингейт и братята си. Да им даде указания кога и какво да продават и купуват. Неговият час бе настъпил.

ГЛАВА LIX