Финансист

И тъй, когато в началото на март 1873 най-сетне беше решено да се издействува помилването на Стенър, наложи се, макар и не с толкова шум, да се направят постъпки и за Каупъруд. Делегация, състояща се от Стробик, Хармън и Уинпени и натоварена да изрази единодушната молба па Градския съвет и на администрацията, а също и желанието на Моленхауър и Симпсън, да бъде освободен бившият градски ковчежник, се яви в Харисбърг пред губернатора и му връчи официално искане, съставено така, че да направи нужното впечатление на обществото. В същото време Стеджър, Дейвисън и Уолтър Лий подадоха петицията за помилването на Каупъруд. Губернаторът, който предварително беше получил указания от лица, много по-високопоставени от самата делегация, си придаде излишна за случая важност. Лично щял да се заеме с въпроса. Щял да проучи данните по престъплението и досиетата на двамата затворници. Нищо не можел да обещае предварително — щял да прецени. След десет дена обаче, когато оставените в една преграда на писалището му петиции вече се бяха покрили с дебел слой прах, без да прави каквито и да било проучвания, той издаде две отделни писмени заповеди за помилване. Едната най-учтиво връчи на господата Стробик, Хармън и Уинпени, за да я предадат лично на Стенър, както те бяха пожелали. Втората даде на Стеджър по негова молба и двете делегации, дошли да получат важните документи, си тръгнаха. Още същия следобед, но в различен час те се озоваха пред портала на затвора — първо пристигнаха Стробик, Хармън и Уинпени, а след това Стеджър, Уингейт и Уолтър Лий.

ГЛАВА LVIII

Приятелите на Каупъруд пазеха в тайна от него датата, когато се очакваше да бъде потвърдено помилването, макар постоянно да го уверяваха, че въпросът скоро ще се уреди, че той има пълното основание да се надява и така нататък. Уингейт и Стеджър редовно го осведомяваха докъде са стигнали нещата. Но когато чрез секретаря на губернатора научиха точно в кой ден ще им бъде връчена заповедта за помилването, Стеджър, Уингейт и Уолтър Лий решиха да не казват нищо на Каупъруд, а направо да го изненадат. Стеджър и Уингейт дори стигнаха дотам да му намекнат за някаква непредвидена спънка, която щяла да позабави освобождаването му. Естествено тази новина малко обезсърчи Каупъруд, но той я прие спокойно и взе да си внушава, че може да потърпи още малко, щом рано или късно всичко ще се уреди. И затова изненадата му бе голяма, когато един петък следобед видя пред вратата на килията да застават Уингейт, Стеджър, Лий и директорът на затвора. Десмас много се зарадва, че Каупъруд най-сетне ще бъде пуснат на свобода, тъй като искрено се възхищаваше от него, и реши да придружи приятелите му до килията, за да види как той ще посрещне вестта. Пътьом разказа какъв примерен затворник е бил Каупъруд.

— Дори си направи градинка в дворчето — сподели Десмас с Уолтър Лий. — Насади теменужки и здравец и те тръгнаха много добре.

Лий се усмихна. Колко присъщо бе за Каупъруд да бъде деен и да се стреми към красотата дори в затвора. С такива качества не можеше да не преуспее.

— Изключителен човек е — каза Лий на Десмас.

— Да — наистина — потвърди директорът на затвора. — Достатъчно е само да го погледнеш, за да се убедиш.

Четиримата надникнаха през решетъчната врата, Каупъруд не ги беше забелязал, тъй като се бяха приближили съвсем тихо, и продължаваше да работи.

— Усилено се трудиш, а, Франк? — обади се Стеджър.

Каупъруд погледна през рамо и стана. Тъкмо беше размишлявал — както впрочем правеше вече дни наред — какво ще предприеме, като излезе от затвора.

— Какво означава това, каква е тази политическа делегация? — попита той.

И в същия миг се досети. Четиримата се усмихваха радостно и Бонхаг отключи вратата по нареждане на директора.

— Нищо особено не означава, Франк — отвърна весело Стеджър, — само това, че вече си свободен човек. Ако желаеш, можеш да си събираш партакешите и да си тръгваш.