Финансист

— Повярвай ми — продължи Ричард Петик (така се казваше младежът), като се постара чрез погледа си да изрази своята голяма преданост, — не бих искал да ти съобщавам нещо, което може да те засегне, но мисля, че не е редно все пак да го премълча. — Той разхлаби високата си бяла яка, която очевидно го стягаше.

— Вярвам ти, Петик — отвърна Калъм, наостряйки внимание. — Какво има? Какво се е случило?

— Пак ти повтарям, че не искам да те засегна — каза Петик, — но онова приятелче Хибс разправя разни неща за сестра ти.

— Какво разправя? — викна възбудено Калъм и се наежи, припомняйки си правилата на държане, които обществото предписваше при подобни случаи. Трябваше да се разгневи. Да поиска незабавно удовлетворение за обидата — най-вероятно като се сбие, — ако честта му по някакъв начин е засегната. — Какво разправя за сестра ми? И с какво право споменава тук името й? Той изобщо не я познава.

Петик си даде вид, че е много загрижен да не би да предизвика кавга между Калъм и Хибс. Взе да увърта, заяви, че никога няма да му каже какво е чул, за да не го обиди, а всъщност едва сдържаше езика си. Най-сетне изплю камъчето.

— Хибс разпространява слуха, че сестра ти имала нещо общо с Каупъруд, онзи, дето наскоро го осъдиха и че именно за това го били вкарали в затвора.

— Какво? — викна Калъм, престореното му безразличие в миг изчезна и той придоби израза на дълбоко оскърбен човек. — Как си позволява? Къде е той сега? Да видим ще го потвърди ли и пред мен!

По младежкото му слабо нежно лице се появи бледа следа от неукротимия войнствен дух на баща му.

— Чакай, Калъм — опита се да го успокои Петик, уплашен, че е предизвикал буря, чийто край не можеше да предвиди, — претегляй си думите. Тук не бива да се вдига врява. Нали знаеш, че правилникът го забранява. Освен това може и да е пиян и затова да е повторил някакви глупави приказки, които е чул. Сигурно е така. Хайде, за бога, само не избухвай!

Петик бе имал неблагоразумието сам да доведе нещата дотук, а сега вече се боеше, че ако избухне скандал, и той заедно с Калъм и „клюкаря“ щеше да бъде замесен в него. Но вече не беше лесно Калъм да бъде удържан. Силно пребледнял, той тръгна към ресторанта, обзаведен в старинен английски стил, където Хибс седеше с един свой връстник и пиеше бренди със сода. Калъм застана на прага и подвикна:

— Ей, Хибс!

Като чу гласа му и го видя на вратата, Хибс стана и се приближи към него. Беше приятен младеж, възпитаник на Принстънския университет. От различни източници до него бяха достигнали слуховете за Ейлийн — за това се говореше дори и в самия клуб — и той си бе позволил да ги повтори в присъствието на Петик.

— Какво си разправял за сестра ми? — попита Калъм със заплашителен тон, като гледаше Хибс право в очите.

— Ами… аз… — поколеба се Хибс, усетил, че назрява кавга, която искаше да избегне. Той не беше от най-смелите и това личеше от външността му. Косите му бяха сламеноруси, очите сини и страните розови. — Ами… нищо особено. Кой ти каза, че съм разправял нещо за нея?

Хибс погледна Петик, досещайки се, че той го е издал, а Петик се провикна разпалено:

— Не се опитвай да отричаш, Хибс. Много добре знаеш, че те чух какво говореше.

— Е, и какво казах? — с предизвикателен тон попита Хибс.

— Да, какво си казал наистина? — прекъсна го Калъм мрачно, решил той да води разпита. — Тъкмо това искам да знам.

— Ами… аз… — запелтечи смутено Хибс — казах само това, което съм чувал от други хора. Просто повторих думите на един тук, който говореше, че сестра ти била много близка с мистър Каупъруд. От себе си нищо не съм добавял.

— Аха, не си добавял, така ли? — кресна Калъм и като извади дясната си ръка от джоба, удари Хибс през лицето. Разярен, повтори удара и с лявата. — Това може би ще те научи занапред да не си позволяваш да споменаваш името на сестра ми, пале такова!

Хибс на свой ред замахна. Не беше съвсем неопитен в бокса. Свил юмруци, той удари Калъм силно в гърдите и в челюстта. В двете помещения на ресторанта настъпи суматоха. Събаряйки маси и столове, всички се втурнаха към мястото на боя. Двамата противници бързо бяха разтървани. Присъстващите се разделиха на две — всеки взе страната на този от участващите в боя, с когото беше по-близък. Поведе се разгорещен спор. От време на време Калъм оглеждаше кокалчетата на лявата си ръка, които се бяха разранили от удара. Иначе се държеше спокойно, като същински джентълмен. Силно възбуден, Хибс твърдеше, че Калъм го е нападнал без всякакъв повод. Какво нахалство — да се нахвърли отгоре му тук, в самия клуб! А Петик бил не само подслушвай, но и лъжец. В същото време Петик се мъчеше да убеди неколцина от присъстващите, че е постъпил както подобава на един честен приятел. Няколко дни в клуба се говореше само за това и историята не стигна до вестниците благодарение на огромните усилия на приятелите и на двете страни. Когато разбра, че слухът за Ейлийн съвсем не е безоснователен, Калъм съжали за постъпката си, напусна дружеството и повече не стъпи в клуба.