Финансист

Каупъруд прекара в източния изправителен затвор на Пенсилвания точно тринадесет месеца. За помилването му спомогнаха отчасти собствените му усилия, отчасти независещи от него, непредвидени обстоятелства. Едно от тези обстоятелства беше, че шест месеца след влизането му в затвора Едуард Мълая Бътлър почина — неочаквано, у дома си, както си седеше в креслото в кабинета. Поведението на Ейлийн дълбоко го беше съкрушило. От деня на осъждането на Каупъруд и особено от момента, когато той се беше разплакал на рамото й в затвора, тя силно се бе озлобила, настроила се бе непримиримо срещу баща си. Това нейно отношение, неоправдано за една дъщери, беше оправдано за жена, която съпреживява мъките на своя любим. Каупъруд н беше казал, че според него Бътлър използва цялото си влияние, за да му попречи да бъде помилван заедно със Стенър, чийто живот в затвора Франк следеше с голям интерес. Това стана причина да отпаднат и последните й задръжки. Тя не пропускаше случай да оскърби баща си, държеше се така, сякаш той не съществува, избягваше доколкото може да сяда заедно с него на масата, а когато все пак й се наложеше, сменяше мястото си с Нора и сядаше до майка си. Отказваше да пее или да свири в негово присъствие и упорито пренебрегваше немалкото готвещи се за политическа кариера млади хора, които баща й насърчаваше да посещават дома му преди всичко заради нея. С поведението си тя причиняваше неизразима болка на стария човек, но той нищо не й казваше. Беше загубил надежда, че може да си възвърне обичта й.

Майка й и братята й отначало не разбираха на какво се дължи отчуждението между баща и дъщеря. Майка й всъщност никога не разбра. Но скоро след осъждането на Каупъруд Калъм и Оуен научиха причината. Веднъж, когато се готвеше да си тръгне от приема в един дом, където благодарение на нарастващия си авторитет във финансовия свят винаги биваше сърдечно посрещан, Оуен случайно дочу разговора между двама души, които бегло познаваше. Докато обличаха палтата си до вратата, единият каза:

— Разбра ли, че Каупъруд са го осъдили на четири години?

— Да — отвърна другият. — А е способен и ловък човек, не може да му се отрече. Всъщност аз знам момичето, с което е имал връзка. Предполагам, че и ти го знаеш. Казва се Бътлър, струва ми се… Мис Бътлър.

Оуен в първия момент си помисли, че не е чул добре, но всичко му стана ясно, когато човекът, след като отвори вратата и излезе навън, добави:

— Е, старият Бътлър очевидно успя да си отмъсти. Казват, че той го е пратил в затвора.

Оуен смръщи чело. Очите му гневно припламнаха. Бе наследил донякъде буйния нрав на баща си. За какво, по дяволите, говореха тези хора? За коя мис Бътлър? Възможно ли бе да имат предвид Ейлийн или Нора? Възможно ли бе Каупъруд да е поддържал връзка с някоя от тях? Едва ли става дума за Нора, помисли си той. Тя беше влюбена в един млад мъж — Оуен го познаваше, — за когото възнамеряваше да се омъжи. Ейлийн обаче доста се беше сближила със семейство Каупъруд и често говореше възторжено за финансиста. Нима е тя? Просто не му се вярваше. Помисли си да настигне двамата си познати и да им поиска обяснение, но когато излезе навън, те вече доста се бяха отдалечили, и то в посока, обратна на тази, в която той възнамеряваше да тръгне, затова реши да попита баща си.

Старият Бътлър веднага разказа на сина си всичко, но го закле да пази тайна.

— Жалко, че не съм знаел — разпалено викна Оуен. — Щях да застрелям този подъл тип.

— Кротко, кротко! — усмири го Бътлър. — Твоят живот струва много повече от неговия, с това само щеше да повлечеш цялото ни семейство в калта. Той вече си плати донякъде за вероломството, но още има да плаща. Чакай и ще видиш. Но на никого нищо не казвай. След година-две той ще поиска да го помилват. И на нея нищо не казвай. С приказки тези работи не се оправят. Надявам се дългата раздяла с него да я вразуми.

След разговора с баща си Оуен се стараеше да се държи любезно със сестра си, но тъй като беше ревностен застъпник на строгия морал и жадуваше да се издигне и да заеме почетно място в обществото, не разбираше как Ейлийн е могла да извърши подобно нещо, а и не можеше да й прости, че е сложила такова препятствие на пътя му. Сега враговете му щяха да използват срещу него освен всичко друго и това срамно петно, ако пожелаеха — и сигурно щяха да го направят, съмнение нямаше.

Калъм научи за историята на Ейлийн от съвсем друго място, но почти по същото време. Той членуваше в едно спортно дружество, което освен с една красива сграда в самия град разполагаше и с извънградски спортен клуб, където Калъм ходеше понякога, за да поплува и да се наслади на турската баня. Една вечер в билярдната зала един от приятелите му се приближи до него и му каза:

— Ей, Калъм, знаеш, че съм ти добър приятел, нали?

— Знам, разбира се — отвърна Калъм. — Какво има?