Финансист

— Защо, за бога, ти трябваше да удряш този младеж — ядоса се Оуен, когато Калъм му разказа за произшествието. — С това само ще дадеш повод за още приказки. Тя трябваше да напусне града, но не желае. Явно, че продължава да е влюбена в този тип, а на мама и на Нора не бива да казваме. Здравата има да патим покрай тази история, повярвай ми.

— По дяволите, трябва да я накараме да замине — възкликна Калъм.

— Да, но как, когато тя не иска — отвърна Оуен. — Знаем, че татко се опита да я склони и не успя. Затова предлагам да оставим засега нещата както са. Каупъруд е в затвора и с него май е свършено. Хората смятат, че татко го е вкарал там, това все пак е нещо. Може би след време ще успеем да я убедим да замине. По-добре този тип никога да не ни се беше мяркал пред очите. Ако излезе някога от затвора, не бих се поколебал да го убия.

— Според мен няма никакъв смисъл — отвърна Калъм. — Само ще раздухаш скандала отново. С него и без това е свършено.

Двамата решиха да убедят Нора да се омъжи колкото е възможно по-скоро. Към Ейлийн се държаха толкова хладно, че караха мисис Бътлър, която не можеше да прозре причината, дълбоко да страда.

Разединението, настъпило в семейството му, дотолкова обърка стария Бътлър, че той не знаеше какво да мисли и как да постъпва. От месеци наред блъскаше ума си, но разрешение не намираше. Накрая, изпаднал в дълбоко отчаяние, уморен и безутешен, седемдесетгодишният старец рухна — както седеше на стола до писалищната си маса. Смъртта му бе предизвикана от разрив на сърцето, но към тази непосредствена причина би трябвало, може би, да се прибави и разривът му с Ейлийн. Би било пресилено да се каже, разбира се, че до този край го е довело само огорчението, което му донесе любимата му дъщеря; той всъщност беше много едър човек, апоплектик, с отдавна склерозирали кръвоносни съдове; от години водеше напълно заседнал живот и това се бе отразило гибелно на храносмилането му. Минаваше седемдесетте и дните му просто се бяха свършили. Намериха го сутринта вкочанясал, с отпуснати на коленете ръце и с обронена на гърдите глава.

Беше погребан с подобаващите почести в двора на черквата „Свети Тимотей“. На погребението присъстваха много политици и представители на градската администрация, които шепнешком разискваха помежду си дали все пак мъката по дъщеря му не бе ускорила кончината му. Споменати бяха, разбира се, всичките му добри дела, а Моленхауър и Симпсън почетоха паметта му, като изпратиха големи венци. Те много съжаляваха, че си е отишъл завинаги, тъй като тримата бяха представлявали наистина един „всесилен триумвират“, но веднага след смъртта му го забравиха. Цялото си състояние Бътлър остави на жена си. Едва ли някой друг във Филаделфия бе правил по-кратко завещание от неговото.

„Завещавам на любимата си жена Нора всичко, което притежавам, с правото да се разпорежда с него както намери за добре.“

Завещанието беше недвусмислено и не търпеше никакви тълкувания. Малко преди смъртта си обаче Бътлър беше написал един таен документ, в който разясняваше на жена си как да се разпореди с имуществото, когато наближи и нейният край. Всъщност това беше неговото истинско завещание, прикрито под формата на съвет към нея, и мисис Бътлър за нищо на света не би го променила. Бътлър държеше тя да остане единствена негова наследница до смъртта си. Определеният първоначално за Ейлийн дял си оставаше същият. Съгласно волята на баща й — воля, която за мисис Бътлър беше свещена повеля — Ейлийн след смъртта на майка си трябваше да получи двеста и петдесет хиляди долара. Но мисис Бътлър не сподели с никого нито този факт, нито каквото и да било друго от съдържанието на документа, на който гледаше като на свое лично завещание. Ейлийн често се питаше дали баща й й е оставил нещо, но никога не се постара да узнае. Навярно нищо, мислеше си тя с примирение.

Смъртта на Бътлър предизвика голяма промяна в семейните взаимоотношения. След погребението семейството сякаш продължи да води предишното мирно съжителство, но това беше привидно. Калъм и Оуен се държаха така пренебрежително с Ейлийн, че тя не можеше да не го забележи и тъй като беше много горда, им отвръщаше със същото. След смъртта на баща си Оуен отново се върна към намерението да я принуди да замине, но накрая реши, че е безсмислено. Мисис Бътлър, която не желаеше да напусне стария им дом, беше твърде привързана към дъщеря си и това също възпираше братята да настоят Ейлийн да замине. Ако се опитаха да я принудят, трябваше да разкрият всичко пред майка си, а те не желаеха да я тревожат. Оуен усилено ухажваше Каролайн Моленхауър с намерението един ден да се ожени за нея — не само защото тя щеше да бъде богата наследница, а и защото беше влюбен. През януари, шест месеца след смъртта на Бътлър, Нора отпразнува скромно своята сватба, а през следващата пролет се ожени и Калъм.