Финансист

Франк разчиташе най-много на един човек — Едуард Мълая Бътлър — който имаше невидими, но доста здрави връзки в политическите среди. Бътлър беше предприемач, занимаваше се с прокарването на улична канализация и водопроводи, с изкопи за основи на големи сгради, с павиране на улици и с най-различни дейности от този род. На млади години, далеч преди Каупъруд да се запознае с него, същият този Бътлър се бе заел на своя отговорност и за своя сметка да извозва градския боклук. По онова време в града все още не съществуваше каквато и да била организирана система за прибиране на боклука, особено пък в покрайнините или в по-старите квартали, където живееха предимно бедни хора. Едуард Бътлър, тогава млад и беден ирландски емигрант, сам ходеше да събира и извозва сметта, която използваше за изхранването на собствените си прасета и говеда. След време се оказа, че има хора, които са готови да плащат нещичко за тази услуга. А още по-късно някакъв местен политически деец, член на съвета и приятел на Бътлър — и двамата бяха католици — погледна на неговата работа от съвсем друг ъгъл. Бътлър можеше да бъде назначен за официален отговорник по прибирането на боклука! Съветът щеше да отпусне една сума като годишно възнаграждение за тази дейност. Бътлър би могъл да наеме още товарни коли — петнайсет, двайсет, колкото иска, и по този начин да се прогонят всички останали боклукчии. Официалният договор между него и общината му даваше възможност да пресече евентуалната конкуренция. Естествено известна част от печалбите от тази доходна работа трябваше да отиде за възмездяване на засегнатите от договора. А когато дойдеше времето за изборите на Градски съвет, щяха да се отделят известни суми за някои организации или за отделни лица, но те щяха да бъдат дребни. Ето така Бътлър и членът на Градския съвет Патрик Гавин Комиски (неговото име, разбира се, трябваше да остане в тайна) сключиха своя договор. Бътлър престана сам да излиза из града със своите боклукчийски коли. Той нае един младеж, енергичен и оправен ирландец, Джими Шийхън, който живееше в съседство и който от този момент стана негов главен помощник и управител, коняр, счетоводител — с една дума, всичко. За кратко време Бътлър започна да печели по четири-пет хиляди долара годишно, докато преди едва успяваше да докара най-много две хиляди. Разбира се, смени жилището си, настани се да живее в тухлена сграда в южния район на града и прати децата си на училище. Мисис Бътлър престана да вари сапун и да отглежда свине. От този момент нататък сполуката неизменно съпровождаше Бътлър.

Беше неграмотен, но много бързо се научи да чете и пише. От разговорите си с мистър Комиски разбра, че има най-различни дейности, които могат да се изпълняват на договор — прокарване на канализационна, водопроводна или газова мрежа, павиране на улици и още много други. И кой можеше да се заеме с всички тези неща, ако не самият Едуард Бътлър? Познаваше се с мнозина от членовете на Градския съвет. Срещаше се с тях в задните стаички на кръчмите, по време на пикниците, организирани от ръководителите на града в съботните и неделните дни, на разни предизборни събрания и заседания. С други думи, като се радваше на благата, които му даваше градът, той трябваше да му се отплаща не само с пари, но и със съвети. Колкото и да изглеждаше странно, Бътлър за кратко време придоби солиден политически опит. Достатъчно му беше само да погледне човека, за да разбере дали той ще преуспее. Мнозина от неговите счетоводители, управители и надзиратели станаха членове на Градския съвет или на Законодателното събрание. Всяка кандидатура, предложена от него на предизборни съвещания, почти винаги се одобряваше. Отначало той си осигури решаващо влияние в градския район, после разшири това влияние и в избирателния, след това на градските събрания на своята партия — на витите естествено, — за да стигне най-сетне до положението, когато всички гледаха на него като на шеф на някаква собствена политическа организация.