Финансист

Сякаш някакви тайнствени сили работеха за него в съвета. Получаваше най-големите градски поръчки и даваше най-добрите оферти. Беше забравил вече грижите си по събирането на боклука. Големият му син Оуен беше член на законодателното събрание и съдружник на баща си. Вторият син Калъм беше чиновник в градския отдел по водоснабдяването и също помагаше на баща си. По-голямата му дъщеря, петнайсетгодишната Ейлийн, все още учеше в пансиона към манастира „Света Агата“ в Джърмънтаун, а втората му дъщеря, тринайсетгодишната Нора, най-младият член на семейството, се възпитаваше в едно местно частно училище, ръководено от монахини католички. Семейство Бътлър се премести от южната част на Филаделфия на Джирард Авеню, близо до аристократическия квартал, където вече се поставяше началото на доста приятен светски живот. Естествено семейство Бътлър не влизаше в тесния кръг на градския елит, но Едуард Бътлър, петдесет и пет годишният предприемач, чието състояние се оценяваше на около петстотин хиляди долара, имаше много приятели в политическите и финансовите среди. Той не беше вече някогашният недодялан младеж, а солиден, едър мъж с широки плещи и могъща гръд, със сиви очи, посребряла коса и румено, покрито с лек загар типично ирландско лице, придобило благодарение на богатия жизнен опит мъдър, спокоен и непроницаем израз. Видът му беше представителен и само големите му ръце и крака напомняха за времето, когато все още не е носел костюми от скъп английски плат и светлокафяви ботинки. Говореше с ирландски акцент, но беше приятен, занимателен и убедителен събеседник.

Той беше един от първите, които проявиха интерес към строителството на конските трамваи, и подобно на Каупъруд и много други стигна до убеждението, че в тази работа има богати възможности. Доказателство за това бяха доходите, които получаваше от закупените вече акции. Бътлър си служеше с посредници, защото не беше успял да се включи в корпоративните организации още при създаването им. Купуваше акции от всички трамвайни компании, защото смяташе всяка от тях за перспективна, но най-голямото му желание беше да вземе в свои ръце пълния контрол върху една или две линии. За да осъществи това свое намерение, му беше нужна помощта на сигурен, способен и честен млад човек, който би работил под негово ръководство и би изпълнявал всичките му поръчения. Чу за Каупъруд и му изпрати писмо, с което го покани да го посети у дома му.

Каупъруд незабавно се отзова на поканата, тъй като добре знаеше кой е Бътлър, как се бе издигнал, какви връзки има и какво е влиянието му в града. В една мразовита февруарска сутрин Франк се запъти към къщата на Бътлър. По-късно често щеше да си спомня тази улица с широки тухлени тротоари, с чакълесто платно, поръсено тук-там със снежец, с голи нискостеблени дървета, с фенерни стълбове. Къщата на Бътлър не беше нова — той я бе ремонтирал след покупката, — но беше един доста приличен образец на тогавашната архитектура. Около петнайсет метра широка, четириетажна, облицована със сив варовик. До входа се стигаше по четири широки бели стъпала. Прозорците бяха сводести с бели первази и черчевета. От вътрешната им страна имаше закачени дантелени пердета и червеният плюш на мебелите сякаш грееше през тях, погледнеше ли човек към къщата от студената и заснежена улица. Спретнато облечена прислужница ирландка отвори вратата, Каупъруд й подаде визитната си картичка и тя го покани да влезе.

— В къщи ли е мистър Бътлър?

— Не съм сигурна, сър, ще проверя. Може и да е излязъл.

След малко дойде и покани Франк да се качи горе. Стаята, в която го очакваше Бътлър, доста приличаше на кантора. В нея имаше бюро, дървен стол, кожени кресла и библиотечен шкаф, но всички тия разнородни мебели бяха подредени така, както никой не подрежда нито кантора, нито жилищна стая. На стените имаше картини. Едната, изпълнена с тъмни маслени бои, беше невероятно мрачна, а другата, в розово и жълтеникаво-зелено, изобразяваше канал, по който плава лодка. Имаше и няколко дагеротипа на роднини и близки, които не бяха много лоши. На Каупъруд му направи впечатление един много хубав портрет на две момичета. Едното имаше червеникавозлатисти коси, а другото — кестеняви. Сребристата повърхност на дагеротипа бе леко оцветена. Момичетата бяха хубави, жизнени, келтски тип, бяха допрели главите си една до друга и усмихнато гледаха право напред. Франк им се порадва за миг и реши, че това трябва да са дъщерите на Бътлър.

— Мистър Каупъруд, нали? — осведоми се Бътлър, удължавайки по особен начин гласните, когато произнасяше името му. (Той изобщо говореше бавно, тържествено, сякаш обмисляше всяка дума.) Каупъруд си помисли, че едрата му фигура прилича на жилаво дърво, издържало много ветрове и бури. Кожата на скулите му беше силно опъната и изобщо в него нямаше нито един отпуснат мускул.

— Да — отвърна Франк.