— В такъв случай най-доброто, което можете да направите сега, е да си мълчите. Направете си офертата и толкова. Ван Ностранд, след като получи съгласието на губернатора, ще издаде решението. А с губернатора мисля, че лесно ще се разберем. Имайте предвид, че когато излезе решението, те могат да поискат да говорят с вас лично, но това вече си е ваша работа.
Каупъруд се усмихна с обичайната си неразгадаема усмивка. Още веднъж се увери, че в тоя финансов свят има много изходи и входове, че той е един огромен риф, където господстват всевъзможни подмолни течения. Какво бе нужно всъщност, за да успееш? Известна съобразителност, известна ловкост и малко късмет — да улучиш подходящо време и случай. Ето, че единствено с амбицията си да напредне бе успял да си създаде връзки с щатския ковчежник и с губернатора. Те лично ще се занимават с неговите работи просто, защото той самият го бе поискал. Немалко финансисти, далеч по-влиятелни от него, имаха също право на част от заема, но не бяха успели да се възползват от него. Важно бе освен хладнокръвие, идеи и настойчивост да имаш и късмет.
На излизане Франк си помисли колко ли ще се учудят „Дрексъл и Ко“ и „Кук и Ко“, като разберат, че става техен конкурент. Когато се прибра у дома си, той се качи на втория етаж в приспособената за кабинет малка стая до спалнята. В нея имаше бюро, сейф и кожено кресло. Франк се зае да проверява ресурсите си, защото трябваше да премисли и претегли много неща. Отново прегледа списъка на хората, с които вече беше говорил и на които можеше твърдо да разчита, че ще вземат известна част от облигациите. Беше сигурен, че ще успее да разпространи облигации за един милион долара. Според предварителните му сметки трябваше да спечели два процента от тази сума, или двайсет хиляди долара. Бе намислил, ако начинанието му успее, да си купи къща на Джирард Авеню в съседство с Бътлър или да купи място и да си построи нова къща, което би било още по-хубаво. Можеше да си помогне парично, като ипотекира старата къща и имуществото си. Баща му също преуспяваше. Може би и той щеше да пожелае да строи и да издигнат две къщи една до друга. Извън сделката със заема Франк очакваше да получи от кантората десет хиляди за годината. В трамвайните линии бе вложил вече петдесет хиляди долара и те му носеха доход от шест процента годишно. Имуществото на жена му, което се състоеше от сегашната им къща, от облигации от държавни заеми и от недвижими имоти в западната част на Филаделфия, възлизаше на четиридесет хиляди. Всъщност те вече бяха богати, но Франк очакваше в близко време да станат още по-богати. Трябваше само да бъде спокоен и самоуверен. Ако успееше да проведе умело операцията със заема, би могъл да я повтори, и то в по-голям мащаб. Несъмнено заеми щеше да има още. След малко загаси лампата и отиде при жена си. Тя вече бе заспала. Гувернантката и децата спяха в стаята, която се намираше от другата страна на стълбата.
— Лилиан — каза той, когато тя се събуди и се обърна към него, — май че сделката със заема, за която ти разказвах, потръгна. Сигурно ще получа един милион за разпространение, а това означава двайсет хиляди печалба. Ако приключа всичко успешно, ще си построим къща на Джирард Авеню, която след време ще стане една от най-хубавите улици в града. Представи си само — колежът е съвсем наблизо.
— Ще бъде чудесно, Франк! — каза тя и го помилва по ръката, когато той приседна на края на леглото й, но в тона й се долавяше известна неувереност.
— Отсега нататък трябва да оказваме повече внимание на семейство Бътлър. Той се отнесе много добре към мен и доколкото разбирам, ще ми бъде полезен и в бъдеще. Няколко пъти е отправял покана да те заведа у тях. Ще трябва да ги посетим. Дръж се любезно с жена му. Ако запази доброто си чувство, той може да направи за мен извънредно много. Има две дъщери. Трябва да поканим цялото им семейство у нас.
— Ще ги поканим някой път на вечеря — побърза да се съгласи Лилиан. — А в близките дни ще предложа на мисис Бътлър да мина да я взема за разходка или ако иска, тя да мине.
Лилиан вече бе научила, че семейство Бътлър и преди всичко младите, разбира се, обичат външния блясък, че са особено чувствителни по отношение на произхода си и че според тях парите заличават абсолютно всички недостатъци.
— Самият Бътлър е много представителен човек — й бе казал веднъж Франк, — но мисис Бътлър… между нас да си остане, е доста простичка. Иначе е добра жена, сърдечна, отзивчива.
Той предупреди жена си да бъде внимателна и към Ейлийн и Нора, защото и бащата, и майката много се гордеели с дъщерите си.