Фюри

— И директорът да предприеме отново нещо зад гърбовете ни? — присви очи Фюри. — Аз отговарям за сигурността. Няма да позволя Ели да ми се изплъзне от погледа.

Джъстис зяпна.

— Къде ще я настаним тогава?

— Аз имам две спални. Тя ще бъде в безопасност в моята къща. Никой няма да бъде достатъчно глупав да проникне там и да я нападне, ще я охранявам.

— Искаш да кажеш ще я защитаваш.

— Едно и също е.

— Това е лоша идея — сви рамене Джъстис, — но ти отговаряш. Имам си достатъчно други грижи, докато се опитвам да разбера бизнес отношенията в ръководството на Хоумленд — как да плащам за всичко и откъде да намеря повече приходи, които да използвам, след като сами поемем управлението. Докато президентът е щедър, ще можем да плащаме огромните суми за въвеждането на всички допълнителни мерки, от които се нуждаем след нападението. Не забравяй, че на сутринта имаш среща с архитекта. Искам внимателно да прегледаш плановете и да вземеш решение относно окончателното предложение, за да предотвратим второ проникване през главната порта.

— Ще бъда там.

Джъстис се приближи до Фюри, хвана го за рамото и се вгледа в очите му.

— Знам, че ще свършиш добре работата си. Притеснявам се повече за емоционалното ти състояние, що се отнася до тази жена. Това е единствената пукнатина в бронята ти, която някога съм виждал. Емоциите могат да изиграят лоша шега на нашите хора.

— Мога да разгранича отговорностите си към нашия народ от личните.

— Знам, че можеш. — Джъстис го пусна. — Късмет с твоята жена. — Устните му се разтеглиха в усмивка. — Не ти завиждам. Разбира се, човешките жени сигурно се опитомяват по-лесно от нашите.

— Не точно — изсумтя Фюри. — Тя е много трудна за разбиране, особено след като принадлежим на два различни свята. — Поколеба се малко. — Чувствам ярост при мисълта, че може да бъде наранена.

— Опитай се да я държиш под контрол. Те започват да говорят бързо, щом започнем да ръмжим и покажем зъби — засмя се Джъстис и тръгна.

Фюри изръмжа тихо. Щеше да се опита да разбере какво е станало с Ели, без да показва колко е ядосан. Дийн се бе обадил да му каже, че я води в Хоумленд, но отказа да му обясни какво се е случило с нея. Значи тя не бе пострадала, щом можеше да шофира, а това бе всичко, което имаше значение за него. Излезе от офиса и се насочи към паркинга. Искаше да бъде там, когато тя пристигнеше, но Джъстис го бе задържал.

— Те какво?

Дълбокият глас зад Ели я стресна. Обърна се и изпусна чантата си. Фюри бе застанал зад нея, без да го усети. Беше се приближил безшумно, без да издаде звук, който да я предупреди за приближаването му. Хвана се за гърдите и погледна към него.

— Не се промъквай така. Нямах представа, че си тук. За малко да получа сърдечен удар — каза и отпусна ръце.

Фюри пристъпи по-близо.

— Някой се е опитал да те отвлече? — Наведе се, вдигна чантата й и я подаде. — Как?

Препускащото сърце на Ели започна да забавя ритъм.

— Предполагам, че някои от протестиращите са ме проследили до мотела и са наели стая, точно до моята. Чакаха ме, за да ме нападнат, след като отидох да си взема нещо за ядене. Бяха трима, единият от тях се хвърли напред и ме сграбчи. За щастие, имаше хора наоколо, които се развикаха и те избягаха.

Яростта по лицето на Фюри отговаряше на името му. Име, което му подхожда напълно, реши Ели. Продължи да я наблюдава мълчаливо, но изведнъж изръмжа тихо. Кучешките му зъби се показаха от леко разтворените му устни. Тя отстъпи назад, стресната от яростта му. Какво съм направила? Не беше моя вината. Той изглеждаше така, все едно искаше да разкъса гърлото й.

— Там отвън не си в безопасност — сурово отбеляза Фюри. — Отсега нататък ще стоиш тук. Не смей да ми се противопоставяш.

Дийн Хоскинс прочисти гърло и извади телефона си.

— Ще се обадя в офиса, за да сме сигурни, че има свободна квартира.

— Затвори — настоя Фюри, — тя ще остане при мен.

Ели отвори уста, докато се опитваше да намери смисъл в предложението му.

— С теб? — ахна насреща му.

Той пристъпи още една крачка към нея.

— Изглежда знаеш как да се забъркваш в неприятности, скъпа. Или може би те знаят как да те намерят. Оставаш с мен, имам стая за гости. Така ще мога да те държа под око.

Тя видя как Фюри обърна глава и насочи вниманието си към колата й. Обиколи я бавно, изучавайки всяка нанесена щета, и спря, когато застана отново пред нея. Хвана я за ръката и я стисна здраво с топлите си и нежни пръсти.

— Да тръгваме. Къщата ми не е далеч, така че може да отидем и пеша. Ще наредя на някой да вземе нещата ти от това и да оправят пораженията, които са нанесени.

— Но куфарът ми… — опита да протестира Ели.

— Не сега — изръмжа той и дръпна рязко ръката й, карайки я да се раздвижи.