Фюри

Младият мъж я притегли до себе си, оставяйки я без избор, освен да го последва. Тя забеляза безпокойството, изписано по лицето на Дийн. Не искаше да прави сцена или да предизвиква неприятности на Фюри. Осъзнаваше, че поради някаква причина той се опитва да я защитава и ненавиждаше идеята да напусне Хоумленд, повече отколкото да остане в неговата къща.

— Благодаря, че дойдохте да ме вземете — извика тя към Хоскинс.

— Няма проблем — смотолеви той.

Ели погледна към красивия, но мрачен профил на Фюри, като подтичваше до него, докато дългите му крака скъсяваха разстоянието до къщата му. Той все още стискаше чантата й в юмрука си. Хвърли притеснен поглед към нея, надявайки се, че нищо няма да се смачка от силната му хватка. Младата жена не посмя да протестира по целия път до дома му. Пред входната врата той свали ръка от Ели, бръкна в джоба и използва картата си за достъп, за да я отключи. Тъмният му поглед се впи в нея.

— Вътре, веднага!

Тя се поколеба.

— Защо си ми толкова ядосан?

— Не съм — изръмжа той, — влизай вътре.

Ели прекрачи прага и влезе в затъмненото помещение, хвърляйки поглед наоколо, за да огледа стаята. Вратата зад нея се тресна силно. Обърна се към Фюри. Той се облегна на дървената плоскост и захвърли чантата й на пода. Тя трепна, надяваше се, че мобилният й телефон е оцелял от силния удар. Вниманието й се насочи отново към мъжа пред нея и видя, че тъмният му наситен поглед я наблюдава. Острите му зъби отново се показаха от разтворените му устни.

— За някой, който не ми е бесен — тихо промърмори тя, — създаваш впечатление за точно обратното. Може ли поне — вдигна ръка към устата му — да прибереш кучешките си зъби?

Той изръмжа. Ели отстъпи назад.

— Добре. Не го прави. Само че когато показваш зъби и гледаш яростно, създаваш впечатление у хората, е… поне у мен, че си ми бесен за нещо. — Пое си дъх. — А ръмженето… — сви рамене — ме кара да си мисля, че си обезумял.

— Ядосан съм — озъби се той.

— Какво съм направила? — попита тя и отстъпи още една крачка назад.

— Нищо. Яростта ми не е насочена към теб. Ти бе уволнена за това, че ме защити. Беше изхвърлена навън, в твоя свят, и заради нас бе набелязана за мишена.

— Добре — отпусна се тя, леко развълнувана, че не е причината за яростта му, — работех в Хоумленд, знаех, че няма да стана приятелка с тесногръдите хора, когато започнах работа. Ако бях съгласна с тези глупаци, нямаше да бъда изобщо тук, а те са наясно, че симпатизирам на Новите видове. Просто това е животът, съществуват такива глупаци. Всеки може да има врагове, които го мразят.

— Но никой не те мрази, за това от къде произлизаш.

— Родена съм в Калифорния — усмихна се тя, — преди семейството ми да се премести в Охайо, където се събират половината особняци и откачалки, родени в Америка.

— Колко голяма привърженичка си на Новите видове? — премигна Фюри.

Тя се зачуди дали с въпроса си, той не се опитва да разбере дали тайно не е против народа му.

— Ако питаш дали съм предубедена — не съм. Щом чух за Мерикъл Индъстрис и за опитите, които провеждат, по-точно обектите, които използват, бях възмутена. Инстинктивно се съгласих да помогна за изобличаването им. Ужасяваше ме мисълта, че по някакъв начин мога да бъда част от толкова жестока компания. — Спря за момент. — Новите видове, за мен са хора, идиот такъв, точно като всички останали. Имате право на всичко, което хората вършат. Това ли имаш предвид? Ненавиждам дори когато се прави разлика.

Той се отблъсна от вратата и пристъпи към нея.

— Не си ли чула за последните нападки срещу нас? Страхуват се, че ще започнем да се срещаме с човешките същества? Какво мислиш по този въпрос?

— Не разбра ли, когато казах, че според мен сте точно като хората? Имате същите права да се срещате и да бъдете с някой, каквито имам и аз.

Той кимна.

— Ще се съгласиш ли да се срещаш с един от моите мъже? Слейд е доста впечатлен от теб.

Слейд? Ели примигна, спомняйки си за мъжа, който й спаси задника при портата. Изненада се, че е привлечен от нея.

— Не го познавам. — Не можеше да измисли нищо друго, което да каже.

— Срещна го тази сутрин.

— Добре, знам кой е той, но лично не го познавам. Не знам дали ще ми хареса да прекарам известно време с него, или не. — Наблюдаваше Фюри достатъчно отблизо, за да забележи гнева му. Не, не успяваше да разбере този мъж. — Предполагам, че бих могла. Не виждам защо не. Не съм мислила по този въпрос.

— Нашите видове не са съвсем съвместими. — Фюри направи още една крачка към нея.

Ели отстъпи назад. Той продължи да пристъпва, а тя — да отстъпва. Почувства се така, сякаш я преследва. От него се излъчваше гняв, който я караше да мисли, че идването й в дома му, бе грешка. Още ли е ядосан за това, което стана в лабораторията за тестване? Още ли иска да ме накаже? Ели му бе простила, а той влоши нещата. Тя не го ужасяваше и не го бе душила, нито го бе отвлякла от парка, за да го завърже за леглото.