Читаем ФОР полностью

Можеш да се бориш с него – мисля си, като си спомням начина, по който Трис му отне колана, за да го удари с него в моята зона на страха.

Освобождавам ръката си и съм твърде силен, че да успее да ме задържи. Но събирам кураж единствено за да си тръгна, а той не се осмелява да ме последва, не и при положение че съседите ще ни чуят. Ръцете ми треперят малко, затова ги прибирам в джобовете. Не чувам затварянето на вратата зад гърба си и знам, че ме наблюдава.

Не беше триумфалното завръщане, което си представях.

+ + +

Когато влизам в Империята, се чувствам виновен, сякаш Безстрашните се взират в мен от всички посоки и ме осъждат за стореното току-що. Опълчих се на лидерите на Безстрашните, но за какво? Заради човек, когото мразя и който дори не ми повярва? Не си струваше, изобщо не си струваше да бъда наречен кастов предател.

Поглеждам през стъкления под към Бездната в краката си. Водата е спокойна и тъмна, твърде далеч е, за да отрази лунната светлина. Преди няколко часа стоях тук и се канех да разкрия тайните си, които толкова се борех да опазя, на момиче, което едва познавам.

Тя беше достойна за вярата ми, въпреки че това не важи за Маркъс. Тя и майка ù, както и останалите от кастата, на която се уповава, продължават да са достойни да бъдат защитени. И точно това ще сторя аз.

Още ексклузивни сцени от ДИВЕРГЕНТИ, разказани от гледната точка на Тобиас!

„ПЪРВИЯТ СКОЧИЛ – ТРИС!“

Поглеждам си часовника. Първият послушник ще скочи всеки момент.

Мрежата чака до мен, широка, здрава и осветена от проникващите отгоре слънчеви лъчи. За последно бях тук през миналогодишния Ден на Изборната церемония, а преди това – в деня на собствения си скок. Не искам да си спомням усещането от бавното придвижване към ръба на сградата, с ум и тяло, замаяни от ужас, отвратителния скок, безполезното размахване на крайници, удара на мрежата в ръцете и врата ми.

– Как върви шегата? – пита Лорън.

Отнема ми секунда да осъзная, че тя има предвид програмата, с която уж смятам да се пошегувам със Зийк.

– Още не съм я направил. Работното ни време напоследък се разминава.

– Знаеш ли, ако си навит за по-сериозно обучение, можем да те използваме в техническата поддръжка.

– Ако си търсите новобранци, трябва да говорите със Зийк. Той е доста по-добър от мен.

– Да, но никога не знае кога да млъкне. Не избираме хората толкова според умения, колкото според съвместимост. Прекарваме доста време заедно.

Ухилвам се. Зийк обича да бърбори, но това никога не ми е пречело. Понякога е приятно да не ти се налага да поддържаш разговора.

Лорън се заиграва с една от халките на веждата си и продължаваме да чакаме. Проточвам врат в опит да зърна върха на сградата горе, но успявам да видя единствено небе.

– Обзалагам се с теб, че ще е някой от моите родени Безстрашни – казва Лорън.

– Винаги е от тях. Няма смисъл от облог.

Те имат нечестно преимущество – обикновено са наясно какво има долу, въпреки че максимално се опитваме да опазим тази информация от тях, като използваме този вход единствено в Деня на Изборната церемония, но Безстрашните са си любопитни по природа и изучават лагера, когато си мислят, че никой не гледа. Освен това те израстват, развивайки в себе си желанието да правят дръзки ходове, да предприемат драстични действия, да се отдават напълно на всяко нещо, с което решат да се захванат. Трябва да си доста странен трансфер, за да знаеш как да правиш това, без да си бил научен.

И тогава я виждам.

Във въздуха се носи не черната ивица, която очаквах, а сива. Чувам удара, мрежата се опъва около метала, който я задържа, и се задвижва, за да я залюлее. За секунда просто зяпам изумен от познатия вид на дрехите, с които е облечена. След това протягам ръце, за да успее да се хване.

Пръстите ù докосват моите и я издърпвам. Когато се препъва, я задържам, за да запази равновесие. Тя е малка и слаба – изглежда крехка, сякаш сблъсъкът с мрежата е трябвало да я строши. Очите ù са големи и светлосини.

– Благодаря – казва тя. Може и да изглежда крехка, но гласът ù е стабилен.

– Направо не е за вярване – обажда се Лорън с далеч по-голяма доза от типичното за Безстрашните перчене. – Някаква от Дървените да скочи първа. Нечувано.

Права е. Нечувано е. Също както е нечувано Дървен да се присъедини към Безстрашните. Миналата година нямаше трансфери от Аскетите. А преди това за доста дълъг период от време бях единствено аз.

– Явно е имала причина да се откаже от тях, Лорън – отговарям, като се чувствам отдалечен от момента и от собственото си тяло. Съвземам се и се обръщам към послушника. – Как ти е името?

– Ъ-ъ-ъ... – Тя се колебае и за един кратък и странен миг имам чувството, че я познавам. Не от времето си сред Аскетите, не от училище, а на по-дълбоко ниво, от начина, по който очите и устните ù търсят име и не са доволни от тези, които откриват, точно както и аз не бях. Моят инструктор ме спаси от старата ми идентичност. Трябва да сторя същото за това момиче.

– Хубаво го обмисли – казвам ù и се усмихвам леко. – Няма да можеш да избираш втори път.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Абсолютное оружие
Абсолютное оружие

 Те, кто помнит прежние времена, знают, что самой редкой книжкой в знаменитой «мировской» серии «Зарубежная фантастика» был сборник Роберта Шекли «Паломничество на Землю». За книгой охотились, платили спекулянтам немыслимые деньги, гордились обладанием ею, а неудачники, которых сборник обошел стороной, завидовали счастливцам. Одни считают, что дело в небольшом тираже, другие — что книга была изъята по цензурным причинам, но, думается, правда не в этом. Откройте издание 1966 года наугад на любой странице, и вас затянет водоворот фантазии, где весело, где ни тени скуки, где мудрость не рядится в строгую судейскую мантию, а хитрость, глупость и прочие житейские сорняки всегда остаются с носом. В этом весь Шекли — мудрый, светлый, веселый мастер, который и рассмешит, и подскажет самый простой ответ на любой из самых трудных вопросов, которые задает нам жизнь.

Александр Алексеевич Зиборов , Гарри Гаррисон , Илья Деревянко , Юрий Валерьевич Ершов , Юрий Ершов

Фантастика / Боевик / Детективы / Самиздат, сетевая литература / Социально-психологическая фантастика