Галапагос

Хотелският управител, чието име било *Зигфрид фон Клайст, бил мрачен човек на средна възраст, член на старата и в общи линии преуспяваща германска колония в Еквадор. Двамата му чичовци в Кито били собственици на хотела и на „Баиа де Дарвин“, затова го назначили за половин месец на работа в хотела (период, който вече изтичал), колкото да надзирава пристигането на пасажерите за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. *Фон Клайст по принцип бил безделник, понеже наследил доста пари, но чичовците му го засрамили и го накарали, така да се каже, „да даде личния си принос“ в това семейно начинание.

Той бил ерген — никога не се бил размножавал, затова от еволюционна гледна точка личността му не представлява интерес. И неговата кандидатура би могла да се разглежда във връзка с Мери Хепбърн, но и той бил обречен. *Зигфрид фон Клайст преживял залеза, но три часа по-късно намерил смъртта си под висока приливна вълна.

Било четири следобед. Въпросният еквадорски хун с воднисти сини очи и увиснали мустаци изглеждал така, сякаш очаквал да умре до полунощ, но и той можел да предскаже бъдещето толкова, колкото го бях предсказал и аз за себе си. Този следобед и двамата чувствахме, че земната ос се разтърсва и че скоро може да се случи какво ли не.

*Дзенджи Хирогучи и *Андрю Макинтош обаче щяха да умрат от огнестрелни рани.

*Зигфрид фон Клайст не е важен за моя разказ, докато единственият му близък роднина, брат му Адолф, три години по-малък от него и също ерген, е от голямо значение. Адолф фон Клайст, капитанът на „Баиа де Дарвин“, всъщност е прародителят на всички човешки същества, намиращи се днес на планетата Земя.

С помощта на Мери Хепбърн той се превръща в един позакъснял Адам, така да се каже. Само че учителката по биология от Илиъм не става, и не е могла да стане новата Ева, понеже вече не е имала овулация. Така че тя по-скоро се превърнала в нещо като божествено създание.

С почти празен транспортен самолет свръхважният брат на незначителния хотелски управител тъкмо пристигал в Гуаякил от Ню Йорк, където организирал рекламата за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.

Ако Мери беше чула разговора на съпрузите Хирогучи през стената на гардероба, тя не би разбрала притесненията им, понеже те си шепнели на японски — единствения език, който перфектно владеели. *Дзенджи знаел и малко английски и руски, а Хисако — малко китайски. Но никой от двамата не владеел испански, кечуа, немски или португалски — най-разпространените езици в Еквадор.

Оказва се, че и те били огорчени от онова, което им сторили техните чудесни мозъци. Чувствали се особено изиграни, че са позволили да попаднат в такъв кошмар, особено след като всички смятали *Дзенджи за един от най-умните хора на света. И в крайна сметка грешката, че се оказали пленници на енергичния *Андрю Макинтош била негова, а не нейна.

Ето как се случило това. Преди около година Макинтош посетил Япония със сляпата си дъщеря и нейното куче. Там се запознал с *Дзенджи и разбрал каква чудесна работа върши той като служител в „Мацумото“. В технологичен смисъл *Дзенджи, едва двайсет и девет годишен, бил станал дядо. Преди време заченал джобен компютър, който мигновено превеждал от няколко езика, и го нарекъл „Гокуби“. По-късно, точно когато *Макинтош и Сълини посетили Япония, той създал нов водещ модел, началото на ново поколение от симултанно превеждащи говор компютри, и го нарекъл „Мандаракс“.

Затова *Андрю Макинтош, чиято банкова фирма търсела възможности да дава кредити и да се издържа чрез продажба на акции и ценни книжа, дръпнал настрани младия *Дзенджи и му казал, че само идиот може да върши срещу заплата онова, което вършел той, че *Макинтош можел да му помогне да създаде собствена корпорация, която мигновено ще го превърне в милионер, ако парите му са в долари и в мултимилионер, ако са в йени.

И *Дзенджи казал, че ще си помисли.

Този предварителен разговор бил проведен в един токийски „суши“ ресторант. „Суши“ е сурова риба, с пълнеж от студен ориз — разпространено ядене отпреди милиони години. В ония времена никой не е подозирал, че в далечното светло бъдеще всъщност всички ще се хранят единствено със сурова риба.

Червендалестият, пращящ от здраве американски предприемач и сдържаният, с почти кукленски вид японски изобретател разговаряли посредством „Гокуби“, понеже и двамата не владеели добре съответните езици. В този момент по света били използвани стотици хиляди „Гокуби“. Разговарящите не можели да използват „Мандаракс“, понеже единственият съществуващ работен модел бил строго охраняван в службата на *Дзенджи, в „Мацумото“. А големият мозък на *Дзенджи започнал да се блазни от мисълта, че младият мъж може да стане богат колкото най-богатия човек в родината му, тоест колкото японския император.