Галапагос

И „Гокуби“ и „Мандаракс“ имали бутони за включване, на едно равнище с повърхността на задната стена, и чрез тях човек можел да се свързва с онова, което е вътре. Отгоре пък имали екрани, където при желание се появявали образи, функциониращи и като колектор на слънчева енергия, и зареждащи миниатюрни батерии, отново еднакви и за „Гокуби“ и за „Мандаракс“.

В горния десен ъгъл на всеки екран имало и вграден микрофон, голям колкото главичка на топлийка. Точно чрез него „Гокуби“ и „Мандаракс“ приемали човешката реч, а после, в съответствие с указанията от бутоните, я превеждали с думи на екрана.

За да протича естествено един двуезичен разговор, компютърният оператор трябвало да има ловки и изящни като на фокусник пръсти. Ако например аз се изразявах на английски и разговарях с португалец, би трябвало да държа апаратчето сравнително близо до устата на португалеца, но екрана да е по-близо до мене, за да мога да чета казаното от португалеца, изписано на английски върху екрана. После бързо би трябвало да превключа, и апаратчето да слуша мене, а португалецът да гледа изписаното на екрана.

Никой от хората, живеещи сега, не притежава достатъчно умели ръце или достатъчно голям мозък, за да си служи с „Гокуби“ или с „Мандаракс“. Също така никой не може да вдене игла, да свири на пиано или да си чопли носа, ако се наложи.

„Гокуби“ можел да работи само с десет езика. А „Мандаракс“ — с хиляда. На „Гокуби“ трябвало да бъде казвано какъв език чува. А „Мандаракс“ можел да идентифицира всеки от хилядата езика само по няколко думи, и после започвал да превежда на езика на оператора без специално нареждане.

И двата компютъра били изключително точни часовници и непрекъснати календари. За трийсет и една години часовникът на „Мандаракс“ изгубил само осемдесет и две секунди между времето, когато *Дзенджи Хирогучи се настанил в хотел „Елдорадо“ и момента, когато голямата бяла акула изяла Мери Хепбърн заедно с компютъра.

„Гокуби“ можел да отмерва времето също толкова точно, но във всяко друго отношение „Мандаракс“ надминавал баща си. Той не само че работел със сто пъти повече езици от прародителя си и точно диагностицирал повече болести, отколкото един тогавашен лекар, но при нареждане можел да изреди и важните събития от определена година. Например ако операторът посочел 1802 година, когато се е родил Чарлс Дарвин, „Мандаракс“ би осведомил, че тогава са родени също Александър Дюма и Виктор Юго, че Бетовен е приключил своята Втора симфония, че Франция е потушила негърското въстание в Санто Доминго, че Готфрид Треверанус е въвел терминът биология, а в Британия е приет законът за здравето и морала на чираците, и така нататък, и така нататък. Това била и годината, в която Наполеон станал президент на Италианската република.

„Мандаракс“ също така знаел правилата на двеста игри и можел да изброи посочените от специалисти основни принципи за петдесет различни изкуства и занаяти. При поискване той можел да цитира измежду двайсет хиляди популярни цитати от литературни произведения. Така например ако с бутоните се наберяла думата „залез“, на екрана се появявали следните възвишени мисли:

Залез и първа вечерна звезда,
силен зов за сърцето.
Пясъчен бряг и приветна следа —
моят път към морето.

Алфред, лорд Тенисън (1809–1892)

„Мандаракс“ щял да остане трийсет и една години на Санта Росалия, заедно с бременната жена на *Дзенджи Хирогучи, сляпата Сълини Макинтош, капитан Адолф фон Клайст и още шест души, всичките от женски пол. Но при създалите се тогава обстоятелства особена полза от „Мандаракс“ нямало.

Безсмислието от тези натрупани сведения толкова ядосвало капитана, че той заплашвал да хвърли компютъра в морето. В последния ден от живота си, когато бил на осемдесет и шест, а Мери на осемдесет и една години, фон Клайст всъщност изпълнил заплахата. Може да се каже, че в качеството си на един нов Адам последното, което направил, било да хвърли Ябълката на познанието в дълбокото синьо море.

При създалата се на Санта Росалия специална обстановка медицинските съвети на „Мандаракс“ звучали като подигравка. Когато Хисако Хирогучи изпаднала в дълбока депресия, продължила почти двайсет години, до самата й смърт, „Мандаракс“ й препоръчал да си намери ново хоби, нови приятели, да промени обстановката, а може би и професията си, и да взема литий. Когато бъбреците на Сълини Макинтош, само на трийсет и осем години, спрели да функционират, „Мандаракс“ препоръчал колкото може по-скоро да се открие подходящ донор за извършване на трансплантация. Когато шестгодишната Акико, косматата дъщеря на Хисако, се разболяла от пневмония, явно заразена от косматия тюлен, който бил най-добрият й приятел, „Мандаракс“ препоръчал да й се дават антибиотици. Хисако и сляпата Сълини тогава живеели заедно и заедно отглеждали Акико, почти като съпрузи.