Галапагос

— Сигурно съм много глупава — казала тя. Съждение, което „Мандаракс“ съвестно превел на навахо. — Непростимо дълго време ми трябваше, за да разбера колко злонамерено и оскърбително за хората е онова, което вършиш. Ти, *доктор Хирогучи — продължила тя, — смяташ, че всички освен тебе заемат незаслужено място на планетата, че всички ние вдигаме прекалено много шум, пилеем природните богатства, имаме твърде много деца и замърсяваме с боклук. А на планетата може да бъде много по-хубаво, ако малкото глупави неща, които сме способни да вършим за такива, като *доктор Хирогучи, се вършат от машини. Прекрасният „Мандаракс“, с който сега се почесваш по ухото, може да послужи единствено като извинение на някой подъл и себичен умопобъркан, за да не изкаже никога своята благодарност към друго човешко същество, което владее езици, математика, история, медицина, литература, икебана и каквото и да е!

Вече изложих мнението си каква е причината за тогавашната лудост да заместват с машини всичко, вършено от хората. Наистина всичко. Искам да добавя, че собственият ми баща, който съчиняваше научна фантастика, веднъж написа роман за човек, на когото всички се присмивали, понеже измислил роботи за спорт. Създал робот за голф, който винаги улучвал, баскетболен робот, непрекъснато вкарващ кош, тенисен робот, задължително печелещ по точки, и така нататък.

Отначало хората не виждали смисъл в такива работи и жената на изобретателя го напуснала (между другото точно както и съпругата на баща ми го напусна), а децата се опитали да го настанят в заведение за душевноболни. После обаче той съобщил на рекламните агенции, че неговите роботи ще заместят също така автомобилите, бирата, бръсначите, ръчните часовници, парфюмите и всичко останало. И според баща ми изобретателят страхотно забогатял, тъй като прекалено много любители на спорта искали да станат точно като роботите.

Не бих могъл да ви отговоря защо се получило точно така.

15.

Междувременно *Андрю Макинтош бил в стаята на сляпата си дъщеря и чакал позвъняването на телефона, за да научи добрите новини, които после да сподели със семейството Хирогучи. *Макинтош говорел свободно испански и прекарал целия си следобед в телефонни разговори с канторите на компанията си на остров Манхатан и с уплашените еквадорски финансисти и служебни лица. Свързвал се от стаята на дъщеря си, защото искал тя да чува какво става. Двамата били много близки. Сълини отрасла без майка, понеже майка й умряла при нейното раждане.

Сега си мисля за Сълини и за нейните безизразни зелени очи като за експеримент на Природата — понеже слепотата й била наследствена и тя можела да я предаде на следващото поколение. Тогава, в Гуаякил, Сълини била осемнадесетгодишна и й предстояли най-добрите години за създаване на потомство. Тя щяла да бъде на двайсет и осем, когато Мери Хепбърн я попитала дали не би желала да участва в експериментите, които тя провеждала на своя глава със спермата на капитана на Санта Росалия. Сълини щяла да й откаже. Но ако тя беше открила някакви предимства в слепотата, щеше да ги предаде на поколенията.

Като слушала как социопатичният й баща уговарял далаверите си по телефона, младата Сълини изобщо не си представяла, че съдбата ще я събере с Хисако Хирогучи, която сега се намирала през две стаи, за да отглеждат двете едно космато бебе.

В Гуаякил тя образувала двойка с баща си, несъмнено собственик на планетата, на която те се намирали, защото можел да прави каквото иска, когато и където иска. Големият мозък на Сълини й казвал, че животът й ще премине сред радост и без премеждия под някакъв електромагнитен похлупак, създаден от неукротимата личност на баща й, който щял да я закриля дори след смъртта си — дори когато дойдело време да влезе през синия тунел в Отвъдния свят.

Докато не съм забравил — на Санта Росалия слепотата на Сълини й давала едно предимство пред всички други колонисти, което й носело голямо удовлетворение, макар че не си струвало да го предава на потомците: повече от всеки друг на острова Сълини усещала колко приятно е докосването до козината на малката Акико.

*Андрю Макинтош уведомил най-известните еквадорски банкери, че е готов да преведе незабавно на посочено доверено лице в Еквадор петдесет милиона щатски долара, които още не били загубили стойността си. По-голямата част от предполагаемото богатство в американските банки в този момент било направо въображаемо, безтегловно и нематериално, така че всякакви дялове от него можели мигновено да бъдат преведени в Еквадор или което и да е място, където се получава съобщение по телеграф или радио.

*Макинтош очаквал да му съобщят от Кито каква собственост биха прехвърлили еквадорците на него, дъщеря му и семейство Хирогучи, и в замяна веднага да преведе съответните суми.

Това нямало да бъдат дори негови лични пари. Бил се уговорил да ги получи по съответния начин от „Чейс Манхатан Банк“. Те осигурили сумите отнякъде, кой знае от къде, за да му ги дадат на заем.