Галапагос

Когато се обърнал и видял влезлия с вечерята Ортис, *Макинтош тъкмо репетирал на ум първото, което щял да каже на Готфрид фон Клайст, на испански: „Преди да ми съобщиш останалите добри новини, уважаеми колега, дай ми честната си дума, че в момента от най-горния етаж на моя хотел виждам в далечината собствения си кораб“.

*Макинтош бил бос, облечен само по къси панталони цвят каки с разкопчан цип, а отдолу нямал долни гащи, така че пенисът му бил такава тайна, каквато е махалото на един стенен часовник.

* * *

Тук ще се поспра, за да изразя възхищението си от малкия интерес, който този човек имал към размножаването и възможността да преуспее в биологичен смисъл, независимо от ексхибиционистката му сексуалност и манията му да предявява претенции за собственост към колкото може повече от животоспасяващите системи на планетата. Най-ревностните поддръжници на плановете за оцеляване на човечеството в ония времена като правило имали съвсем малко деца. Естествено, случвали се и изключения. Онези, които усилено се размножавали и за които се смятало, че искат да осигурят много имоти за удобство на своето потомство, обикновено превръщали децата си в психологически инвалиди. Най-често наследниците им били живи мъртъвци, лесно скубани от мъже и жени, проявяващи същата алчност, като родителя, оставил им прекалено много от всичко, необходимо или желано от животното човек.

Самият *Андрю Макинтош изобщо не се интересувал дали ще е жив, или мъртъв — това си личало от въодушевлението, с което се отдавал на ски скоковете, надбягванията с мощни автомобили и тъй нататък.

Налага се да кажа, че в ония времена човешките мозъци се превърнали в такива неуморими и безразсъдни генератори на идеи, съветващи човек какво да прави с живота си, че действията за благото на бъдещите поколения изглеждали като игри, в които участват ентусиасти с определени предпочитания — като покер, търговия с облигации, или писането на научнофантастични романи.

За все повече и повече хора в опия времена, а не само за *Андрю Макинтош, въпросът за оцеляването на човешката раса представлявал пълна досада.

Така да се каже, много по-забавно било човек да удря непрестанно топка за тенис.

Зрящото куче Казак лежало редом с шкафа за багаж до Сълининото легло, което било кинг сайз. Казак бил немска овчарка. Чувствал се спокойно и можел да се държи естествено, понеже бил без нашийник. А малкият му мозък, усетил миризмата на месо, го наказал да обърне с надежда към Ортис големите си кафяви очи и да завърти опашка.

В ония времена по отношение на миризмите кучетата много превъзхождали хората. Благодарение на Дарвиновия закон за естествения подбор обаче сега обонянието на всички човешки същества е силно развито, също като на Казак. При това хората в едно отношение превъзхождат кучетата, защото долавят миризми и под водата.

В наши дни кучетата все още дори не могат да плуват под вода, макар че са разполагали с милион години, за да се научат, вместо глуповато да се навъртат наоколо. И засега кучетата дори не могат да ловят риба. Налага се да кажа, че за разлика от човеците, всички останали представители на животинския свят са постигнали извънредно малко, за да подобрят методите си за оцеляване.

16.

В този миг *Андрю Макинтош казал на Хесус Ортис нещо толкова обидно и толкова опасно, предвид пипалата на глада, вече протегнати към Еквадор, че е невъзможно големият му мозък да не е бил увреден по някакъв сериозен начин, ако приемем за белег на душевно заболяване и факта, че *Макинтош пет пари не давал какво ще се случи по-нататък. Възмутителното оскърбление, което той нанесъл на приятелски настроения, добронамерен келнер при това не било преднамерено.

*Макинтош бил квадратен на вид и среден на ръст — главата му приличала на ръбеста кутия, поставена върху сандък, а ръцете и краката му били много дебели. И той като Рой, съпруга на Мери Хепбърн, бил ненаситен и увлечен любител на природата, но за разлика от Рой обичал да се излага на ужасни рискове. Когато *Макинтош се усмихнал, Ортис видял големите му, съвършено бели зъби, които му заприличали на клавиши на роял.

*Макинтош казал на испански:

— Отхлупи филетата, остави ги на пода пред кучето и се махай оттук.

Понеже стана дума за зъби — на Санта Росалия или в която и да е друга от човешките колонии на Галапагоските острови изобщо нямало зъболекари. В ония времена положението било такова, че един колонист оставал без зъби към трийсетата си година, след като главата му многократно се пръскала от зъбобол. И това било не въпрос на суета, а голям удар, понеже сега, разбира се, истинските зъби в устата са единствените инструменти на човека.

Именно. С изключение на зъбите, хората не разполагат с други инструменти.