Галапагос

А неговият мозък бил толкова сложен, че в съзнанието му изниквали всякакви картини, които нито едно по-нисше животно не можело да си представи — всичките въображаеми и въпрос на лично мнение, както било и с петдесетте милиона долара, които *Макинтош се готвел да прехвърли мигновено от Манхатан в Еквадор, щом чуе по телефона очакваните сведения. Ортис виждал образа на сеньора Кенеди, на Жаклин Кенеди Онасис, а той не се различавал от изображенията на Дева Мария, които младият мъж познавал. Ортис бил католик. Всички в Еквадор били католици. И членовете на семейство фон Клайст били католици. Дори канибалите от тамошните екваториални гори, загадъчните канка-бони, били католици.

Въпросната сеньора Кенеди, изглеждала красива, тъжна, чиста, мила и всемогъща. В съзнанието на Ортис обаче преди нея имало гмеж от по-дребни божества, също възнамеряващи да участват в „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“, където се включвали и вече пристигналите в хотела шестима гости. Ортис не очаквал от никого от тях друго освен доброта и смятал, както смятали повечето еквадорци, преди да започне гладът, че идването на тези хора в Еквадор е славен миг от националната история, и че гостите щедро трябва да бъдат възнаграждавани с всякакъв разкош.

Сега обаче истината за един от тези смятани за прекрасни хора посетители, за *Андрю Макинтош, отровила въображаемата представа на Ортис не само за дребните божества, но и за самата сеньора Кенеди.

Затова на портрета й, където тя била изобразена до раменете, пораснали вампирски зъби и кожата на лицето увиснала, но косата се запазила. Тя вече представлявала един ухилен череп, вещаещ на малкия Еквадор само епидемии и смърт.

Тази картина будела страх, но Ортис не можел да я пропъди от съзнанието си. Той си помислил, че ще успее да се отърси от нея вън, на горещината, затова прекосил фоайето, без да обърне внимание, че *Зигфрид фон Клайст го вика от бара. *Фон Клайст го питал какво се е случило, къде е тръгнал Ортис и така нататък. Ортис бил най-добрият служител на хотела, най-преданият, най-находчивият и най-ведрият, и *Фон Клайст наистина се нуждаел от него.

Между другото ето каква е причината, че хотелският управител нямал деца, макар че бил хетеросексуален и спермата му изглеждала добре под микроскоп, и тъй на татък: имало петдесет процента вероятност той да е преносител на наследствена и нелечима болест на мозъка, непозната в наши дни, наречена „хорея на Хънтингтън“. Някога хореята на Хънтингтън била едно от хилядите най-разпространени заболявания, които можел да диагностицира „Мандаракс“.

Чист късмет, какъвто е късметът на комарджията в казиното, е фактът, че в наше време няма преносители на Хънтингтъновата хорея. И по същата сляпа случайност тогава *Зигфрид фон Клайст можел да се окаже преносител. Баща му узнал това за себе си едва когато бил на средна възраст, след като вече имал две деца.

Това естествено означава, че Адолф, братът на *Зигфрид, по-висок и по-обаятелен от него, капитан на „Баиа де Дарвин“, също можел да е преносител. По тази причина преди милиони години и *Зигфрид, който щял да умре без потомство, и Адолф, който в последствие щял да положи началото на нова човешка раса, по будещи уважение благородни подбуди се отказали да участват в значими от биологична гледна точка съвокупления.

*Зигфрид и Адолф не споделяли с познатите си вероятния си генетичен дефект. Естествено, скриването на тази тайна им спестявало лични притеснения, пък и предпазвало от неприятности роднините им. Ако било широко известно, че братята могат да предадат Хънтингтъновата хорея на децата си, всички от рода фон Клайст щели да бъдат затруднени при сключването на добри бракове, макар че нямало начин те самите да бъдат преносители.

Работата е там, че болестта — ако двамата изобщо били засегнати от нея — водела началото си от баба им по бащина линия, от втората съпруга на дядо им, който имал от брака си с нея само едно дете — баща им, еквадорският скулптор и архитект Себастиан фон Клайст.

Доколко страшен е бил този дефект? Е, все пак е бил много по-страшен, отколкото да ти се роди покрито с козина дете.

Всъщност от всички ужасни болести, известни на „Мандаракс“, хореята на Хънтингтън сигурно е била най-тежкото заболяване. Несъмнено тя се характеризира с коварство, била е неприятна и се е появявала изневиделица. Обикновено се спотайвала и не я установявали с никое от известните изследвания, докато наследилият я клетник не навлезел в зряла възраст. Например бащата на братята водел спокоен и пълноценен живот, докато не станал на четирийсет и четири години, когато изведнъж започнал неконтролируемо да танцува и да вижда несъществуващи неща. После убил жена си — факт, който бил потулен. Съобщили в полицията за убийството, но се отнасяли към него като към нещастен случай в домашна обстановка.