Читаем Галапагос полностью

— Да, обаче става дума за съвпадение. Фамилията на баща ми е Бун, само че той не е роднина на Даниъл Бун. С него имам роднинска връзка по майчина линия.

— Но след като баща ви се е казвал Бун и е от Кентъки, не смятате ли, че в някакъв смисъл е бил свързан с Даниъл Бун? — попитал Кинг.

— Не е задължително — рекла тя, — понеже моят баща е треньор на състезателни коне, преселник от Унгария. Казвал се е Миклош Гьомбьош, и е сменил името си на Майкъл Бун.

На въпроса на Кинг какви награди или почетни грамоти са получавали Мери и Рой, Мери отговорила, че съпругът й несъмнено заслужава много почести за добрата си работа в „Джефко“, но, че компанията прилага такъв подход само за висшите си чиновници.

— А да е получавал медали за военна служба? — попитал той.

— Рой е служил във флотата, но не е участвал в сражения — обяснила тя.

Естествено, ако Кинг бил позвънил три месеца по-късно и на телефона се случел Рой, той щял да чуе безкраен низ от трагичните подвизи на Рой от времето на опитите с атомни бомби в Пасифика.

— А имате ли деца? — попитал Кинг.

— Не в буквалния смисъл — отговорила Мери. — Но аз смятам всеки ученик за свое дете, а Рой е активист от скаутското движение, така че гледа на всеки член на групата като на свой син.

— Прекрасно отношение — рекъл Кинг. — Много се радвам, че си поговорихме, и се надявам, че пътешествието ще достави радост на вас и на съпруга ви.

— Сигурна съм в това — отвърнала тя, — но ще трябва да събера доста кураж, за да съобщя на директора, че искам три седмици отпуска в средата на срока.

— Когато се завърнете, ще разказвате на учениците си чудесни неща, затова директорът с удоволствие ще ви пусне — успокоил я Кинг.

Между другото Кинг изобщо не бил стъпвал на Галапагоските острови, и никога нямало да стъпи там. Но и той като Мери Хепбърн бил виждал много снимки. Тъкмо се канел да прекъсне разговора, когато Мери се обадила:

— Понеже попитахте за почетни грамоти, медали и така нататък…

— Да? — подканил я Кинг.

— Скоро ще получа една награда, или по-скоро нещо, което възприемам като награда. Но понеже се предполага, че не знам за това, може би не трябва да ви го казвам.

— Ще мълча като гроб — казал Кинг.

— Разбрах за това случайно — започнала Мери. — Завършващият тази година випуск ще посвети почетния си албум на мене. Нарекли са ме с прякор, и аз случайно го научих в една печатница, където отидох да взема вместо една приятелка покани по случай раждането на близнаците й, момче и момиче.

— Аха! — възкликнал Кинг.

— И знаете ли какъв прякор са ми измислили милите млади хора? — попитала Мери.

— Не — казал Кинг.

— „Олицетворение на майката природа“! — осведомила го Мери.



На Галапагоските острови няма гробища. Океанът получава всичките тела, за да ги използва както намери за добре. Но ако Мери Хепбърн имаше надгробен камък, най-подходящият надпис би бил следният: „Олицетворение на майката природа.“ А в какъв смисъл Мери е приличала на майката Природа? Независимо от състоянието на пълна безпомощност на Санта Росалия, тя непременно искала там да се раждат човешки деца. И нищо не можело да я спре да направи всичко, зависещо от нея, за да може животът безспирно да продължава.

18.

Когато Боби Кинг узнал, че Мери Хепбърн е една от шестимата нещастници, добрали се до Гуаякил, за пръв път от месеци насам той се сетил за нея. Смятал, че Мери ще е заедно с Рой, понеже му се сторили неразделна двойка, и решил, че името на Рой случайно е пропуснато от управителя на хотела „Елдорадо“, който все по-трескаво час по час изпращал телетипни съобщения.

Между другото Кинг знаел и за мене, макар и не по име.

Знаел, че при построяването на кораба загинал един работник.

Кинг обаче не възнамерявал да направи публично достояние това сведение, което можело да породи суеверието, че на „Баиа де Дарвин“ има призрак, така, както и семейство фон Клайст не желаело да се разчуе, че един от членовете му е настанен в болница с хореята на Хънтингтън, а за още двама има петдесет процента вероятност да се окажат преносители на болестта.



Дали през времето, когато прекарали заедно на Санта Росалия, капитанът казал на Мери Хепбърн, че може да е преносител на Хънтингтъновата хорея? Да, той й разкрил страшната тайна, но едва след като живели десет години на безлюдния остров, когато осъзнал, че Мери безогледно използва спермата му.

* * *

От шестимата отседнали в „Елдорадо“ Кинг познавал само двама: *Андрю Макинтош и сляпата му дъщеря Сълини — и, разбира се, Казак, кучето на Сълини. Всеки, който познавал семейство Макинтош, познавал и кучето, макар че Казак, благодарение на хирургическа намеса и дресировка всъщност нямал облик. Бащата и дъщерята често посещавали някои ресторанти, за които работел Кинг, и *Андрю Макинтош, за разлика от кучето или дъщерята, участвал в телевизионни разговори с някои от тези клиенти. Кинг следял предаванията заедно със Сълини и кучето на монитор зад кулисите. Останал с впечатлението, че когато е редом с баща си, дъщерята има облик почти колкото кучето. И единственото, за което тя можела да разговаря, бил баща й.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом учителя
Дом учителя

Мирно и спокойно текла жизнь сестер Синельниковых, гостеприимных и приветливых хозяек районного Дома учителя, расположенного на окраине небольшого городка где-то на границе Московской и Смоленской областей. Но вот грянула война, подошла осень 1941 года. Враг рвется к столице нашей Родины — Москве, и городок становится местом ожесточенных осенне-зимних боев 1941–1942 годов.Герои книги — солдаты и командиры Красной Армии, учителя и школьники, партизаны — люди разных возрастов и профессий, сплотившиеся в едином патриотическом порыве. Большое место в романе занимает тема братства трудящихся разных стран в борьбе за будущее человечества.

Георгий Сергеевич Березко , Георгий Сергеевич Берёзко , Наталья Владимировна Нестерова , Наталья Нестерова

Проза / Проза о войне / Советская классическая проза / Современная русская и зарубежная проза / Военная проза / Легкая проза
Вдребезги
Вдребезги

Первая часть дилогии «Вдребезги» Макса Фалька.От матери Майклу досталось мятежное ирландское сердце, от отца – немецкая педантичность. Ему всего двадцать, и у него есть мечта: вырваться из своей нищей жизни, чтобы стать каскадером. Но пока он вынужден работать в отцовской автомастерской, чтобы накопить денег.Случайное знакомство с Джеймсом позволяет Майклу наяву увидеть тот мир, в который он стремится, – мир роскоши и богатства. Джеймс обладает всем тем, чего лишен Майкл: он красив, богат, эрудирован, учится в престижном колледже.Начав знакомство с драки из-за девушки, они становятся приятелями. Общение перерастает в дружбу.Но дорога к мечте непредсказуема: смогут ли они избежать катастрофы?«Остро, как стекло. Натянуто, как струна. Эмоциональная история о безумной любви, которую вы не сможете забыть никогда!» – Полина, @polinaplutakhina

Максим Фальк

Современная русская и зарубежная проза
Божий дар
Божий дар

Впервые в творческом дуэте объединились самая знаковая писательница современности Татьяна Устинова и самый известный адвокат Павел Астахов. Роман, вышедший из-под их пера, поражает достоверностью деталей и пронзительностью образа главной героини — судьи Лены Кузнецовой. Каждая книга будет посвящена остросоциальной теме. Первый роман цикла «Я — судья» — о самом животрепещущем и наболевшем: о незащищенности и хрупкости жизни и судьбы ребенка. Судья Кузнецова ведет параллельно два дела: первое — о правах на ребенка, выношенного суррогатной матерью, второе — о лишении родительских прав. В обоих случаях решения, которые предстоит принять, дадутся ей очень нелегко…

Александр Иванович Вовк , Николай Петрович Кокухин , Павел Астахов , Татьяна Витальевна Устинова , Татьяна Устинова

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Прочие Детективы / Современная проза / Религия