Галапагос

Когато Мери прожектирала филма в училище, точно в този миг казвала, сякаш говорела от името на женската: „Какво по дяволите иска този непознат от мене? Виж ти! Ама че работа! Чудно нещо!“

Мъжкият рибояд повдигал единия си крак, и ходилото се разпервало във въздуха като книжно ветрило.

Мери Хепбърн, отново в ролята на женската, казвала: „Това пък какво е? Чудо на чудесата! Да не си мисли, че само той на тия острови има сини крака?“

Мъжкият отново стъпвал на два крака и вдигал втория си крак, като така се премествал с една стъпка по-близо до женската. Сетне отново й показвал първия си крак, последван от втория, и я гледал право в очите.

Мери казвала от нейно име: „Я да се махам оттук!“ Но женската не се махала. Изглеждала като залепнала за лавата, докато мъжкият й показвал ту единия, ту другия си крак и непрекъснато се приближавал.

После женската също вдигала единия си син крак, и Мери се обаждала: „Въобразяваш си, че имаш много красиви крака, така ли? Я погледни моя крак, това се казва красота! А и втори красив крак имам!“

И женската бавно пристъпвала от крак на крак, за да се приближи с една стъпка към мъжкия.

В този миг Мери млъквала. Край на антропоморфните шеги. Сега птиците сами трябвало да изиграят представлението. Те се приближавали една към друга все така сериозно и важно — никоя не бързала, никоя не се бавела, докато накрая и двете заставали гръд до гръд и крак до крак.

Учениците в Илиъм не очаквали да видят как се съвокупяват птиците. Филмът им бил известен, понеже Мери го прожектирала от години в началото на май, като учебно празненство в чест на пролетта, и всички знаели, че няма да видят съвокупяването.

Работата е там, че онова, което птиците правели пред камерата, било изключително еротично. Застанали гръд до гръд и крак до крак, те опъвали като колове гъвкавите си шии и докрай навеждали назад глави. Допирали подбрадието и гърлата си. Превръщали се в кула, в слята островърха постройка, опряна на четири сини крака.

Така отпразнували тържествено брака си.

Нямало свидетели, нямало други рибояди, които да се зарадват, че са подходяща двойка и че танцуват толкова хубаво. Във филма, прожектиран от Мери Хепбърн в училище, същият, който според Боби Кинг щели да харесат госпожа Онасис и Рудолф Нуреев, ако го гледали по образователния канал, единствените свидетели били членовете на снимачния екип, притежаващи големи мозъци.

Названието на филма било „Насочени към небето“, понеже учените с големите мозъци нарекли така мига, когато клюновете на двете птици се изпъвали в посока, противоположна на земното притегляне.

А госпожа Онасис толкова се развълнувала от филма, че на другата сутрин накарала секретарката си да се обади на Боби Кинг и да попита дали още е възможно да се запазят два апартамента на главната палуба на „Баиа де Дарвин“ за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.

20.

Учениците, които написвали есе или малко стихотворение за този брачен танц, получавали специална похвала от Мери Хепбърн. Поне половината от тях съчинявали нещо, а половината от тази половина възприемали танца като доказателство, че птиците възхваляват Бога. Останалите пишели какво ли не. Един ученик донесъл стихотворение, което Мери Хепбърн не забравила до края на дните си и го вложила в „Мандаракс“. Ученикът се казвал Ноубъл Клагът и загинал във Виетнамската война, но стихотворението му останало в „Мандаракс“ заедно с произведения от най-великите писатели, живели на Земята. Ето какво написал Клагът:

„Разбира се, че те обичам.
Защо да нямаме дете?
То ще говори като нас,
когато порасте.
Разбира се, че те обичам.
Защо да нямаме дете?
То ще говори като нас,
когато порасте.
Разбира се, че те обичам.
Защо да нямаме дете?
То ще говори като нас,
когато порасте.“
И т.н.

Ноубъл Клагът (1947–1966)

Имало ученици, които искали разрешение да пишат за някоя друга от галапагоските твари, и като добра учителка Мери естествено им го позволявала. Любимата алтернатива били тормозещите рибоядите грабливи едри птици, наречени фрегати. Тези събратя на Джеймс Уейт от пернатото царство се хранели с рибата, уловена от синеногите рибояди, и строели гнезда с материал, откраднат от техните гнезда. Винаги се намирал някой, на когото това се виждало забавно, и този ученик непременно бил от мъжки пол.