Галапагос

Мери не получила телеграмата, изпратена до всички от Кинг на първи ноември, в която се споменавало, че буреносните облаци на икономическия хоризонт са доста тревожни. Икономиката на Еквадор обаче оставала стабилна, така че нямало причини за безпокойство и „Баиа де Дарвин“ щял да отплава по разписание. Онова, което липсвало в писмото, макар че Кинг го знаел, било че списъкът на пътуващите се смалил точно наполовина поради откази, получени от поданиците на почти всички държави в него, с изключение на САЩ и Япония. Така че онези, които все още искали да участват, щели да използват специалния полет от Ню Йорк.

В момента секретарката на Кинг влязла в неговия кабинет, за да го уведоми за току-що чутото съобщение по радиото: Държавният департамент съветвал американските граждани засега да не предприемат пътувания до Еквадор.

Толкова за делото, което Кинг смятал за най-добре свършената през живота си работа. Без да разбира нищо от корабостроене, той направил въпросния кораб по-привлекателен, като убедил собствениците да го нарекат не „Антонио Хосе де Сукре“, както искали те, а „Баиа де Дарвин“, и така превърнал едно обикновено, двуседмично плаване до островите и обратно в най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век. Как съумял Кинг да сътвори такова чудо? Като винаги наричал плаването не другояче, а „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.

Ако сега, както изглеждало неизбежно на Кинг, „Баиа де Дарвин“ не отплава на следващия ден по пладне, някои странични последствия от кампанията щели да се запазят. Кинг значително бил просветил хората по отношение на естествената история с разгласяване на чудесата, които щели да видят госпожа Онасис, доктор Кисинджър, Мик Джагър и така нататък. Бил създал и две нови знаменитости: Робер Пепин, майстор-готвачът, обявен за „най-големия готвач на Франция“, след като Кинг го наел за пътешествието, и Адолф фон Клайст, капитанът на „Баиа де Дарвин“, който с големия си нос и излъчването, дължащо се на скриваната от суета невероятна лична трагедия, се проявил като първокласен комедиен актьор в телевизионните предавания.

В документацията си Кинг пазел запис за участието на капитана в предаването „Всяка вечер“, заедно с телевизионната звезда Джони Карсън. И в това предаване, както и във всички останали, капитанът изглеждал зашеметяващо, облечен в бялата си униформа със златна украса, която му се полагала в качеството на адмирал от запаса на еквадорската флота. Текстът вървял както следва:

Карсън: „Фон Клайст“ нещо не ми звучи като типично южноамериканско име.

Капитанът: Това е едно от най-разпространените инкски имена, както „Смит“ и „Джоунс“ в английския. Чели сте описанията как испанските изследователи разрушават империята на инките, понеже не е била християнска…

Карсън: Да?

Капитанът: Предполагам, че сте ги чели.

Карсън: Държа ги на нощната си масичка, редом с „Екстаза и аз“, автобиографията на Хеди Ламар.

Капитанът: Тогава значи знаете, че всеки трети индианец, изгорен като еретик, се е казвал фон Клайст.

Карсън: А колко е голяма еквадорската флота?

Капитанът: Състои се от четири подводници. Те непрекъснато са потопени и не излизат на повърхността.

Карсън: Никога ли?

Капитанът: Не са се показвали от години.

Карсън: Но поддържат радиовръзка, нали?

Капитанът: Не. Поддържат радиомълчание. Хрумването си е тяхно. Бихме се радвали да получим вести от тях, но те предпочитат радиомълчанието.

Карсън: А защо стоят потопени толкова дълго?

Капитанът: Трябва да запитате тях. Нали знаете, Еквадор е демокрация. Дори ние, служителите във флотата, разполагаме с доста голяма географска ширина, за да правим или да не правим нещо.

Карсън: Някои хора смятат, че Хитлер е още жив и се намира в Южна Америка. Смятате ли, че това е възможно?

Капитанът: Познавам хора в Еквадор, които с удоволствие биха го поканили на вечеря.

Карсън: Симпатизанти на нацистите?

Капитанът: Знам ли… Предполагам, че е възможно.

Карсън: След като с удоволствие биха поканили Хитлер на вечеря…

Капитанът: Възможно е те да са канибали. Имам предвид канка-боните. Те с удоволствие биха поканили всеки, за да вечерят с него. Те са… Как се казваше на английски? На езика ми е…

Карсън: Да оставим това.

Капитанът: Те се… Те са… Канка-боните са.

Карсън: Спокойно, не се притеснявайте.

Капитанът: Аха! Да! Те са „аполитични“. Това беше думата. Канка-боните са аполитични.

Карсън: Но са поданици на Еквадор, нали?

Капитанът: Да, разбира се. Казах ви, че Еквадор е демокрация. Един канибал — един глас.

Карсън: Има един въпрос, който няколко дами ме помолиха да ви задам, но може би е прекадено личен…

Капитанът: Защо очарователен красавец като мене не е вкусил от радостите на брака?