Галапагос

Когато Мери Хепбърн, капитанът, Хисако Хирогучи, Сълини Макинтош и останалите попаднали на безлюдния остров Санта Росалия, с тях нямало обучен водач. И през първите няколко години там те превърнали в същински ад живота на беззащитните обитатели.

Но точно преди да стане твърде късно, тези хора осъзнали, че съсипват собствената си околна среда, и че не са там в качеството на туристи.

В ресторант „Елейнс“ *Макинтош предизвикал гнева на омагьосаните слушатели с разкази за ботуши, мачкащи замаскираните гнезда на игуани, за алчни пръсти, сграбчващи яйцата на синеноги рибояди, и така нататък. Най-впечатляващото зверство, за което той разказал, също било откраднато от „Нашънъл Джеографик“ — хора вземали на скута си малките на тюлените, като че ли били човешки деца, за да се снимат с тях. *Макинтош с горчивина споделил, че когато връщали тюленчетата на майките им, те отказвали да ги кърмят, понеже усещали чужда миризма.

„И какво става тогава с милите животинчета, на които допреди малко е била оказана великата чест да бъдат прегръщани от добросърдечни любители на природата? Те умират от глад само заради една снимка!“ — казал *Макинтош.

Така че в отговор на въпроса на Боби Кинг той обяснил, че иска да послужи за пример на хората, като участва в „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.

Вижда ми се подигравка, че този човек се е представял за ревностен консервационист, след като голяма част от компаниите, които оглавявал, или в които държал контролния пакет акции, били известни като замърсители на водата, почвата или въздуха. Но *Макинтош не смятал това за подигравка, понеже живеел на белия свят без да го е грижа за нищо. И за да прикрие тази недостатъчност той станал велик актьор, като се преструвал дори пред себе си, че се вълнува безкрайно от такива въпроси.

Убеден в не по-малка степен, малко по-рано той бил изложил пред дъщеря си съвсем различно обяснение защо заминавали за островите с „Баиа де Дарвин“ а не с „Ому“: Хирогучи щели да се чувстват изолирани на яхтата, където можели да разговарят само с бащата и дъщерята. Тогава не било изключено съпрузите да изпаднат в паника, *Дзенджи да се откаже от по-нататъшни преговори, да поискат да слязат с жена си на най-близкото пристанище и да отлетят у дома.

Както и много други патологични личности отпреди милион години, притежаващи власт, *Макинтош можел да действа напълно импулсивно, без да се измъчва от някакви чувства. Логичните оправдания на постъпките му се съчинявали по-късно, на спокойствие, след като всичко свършело.

Нека това поведение от ерата на големите мозъци послужи като заровена в капсула история на войната, в която имах честта да участвам, а именно на Виетнамската война.

19.

Както повечето патологични личности, *Андрю Макинтош не се притеснявал дали казва истината, или лъже, така че бил невероятно убедителен. Така той развълнувал вдовицата Онасис и Рудолф Нуреев, които поискали от Боби Кинг да им даде повече информация за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“, и той им я доставил със специален пратеник още на идната сутрин.

По една случайност същата вечер в образователната програма щяло да се излъчи предаване за живота на синеногите рибояди от архипелага. Кинг пратил и бележка, за да уведоми двамата ако поискат, да го гледат. По-късно тези птици изиграли решаваща роля за оцеляването на малката човешка колония от Санта Росалия. Само защото птиците били глупави и не успели да проумеят, че човешките същества са опасни, първите заселници не умрели от глад.

Гвоздеят на предаването, както и гвоздеят на уроците, изнасяни за островите от Мери Хепбърн в гимназията на Илиъм, бил филмов материал за брачните танци на синеногите рибояди. Танците представлявали следното: върху застиналата лава се виждала двойка от тези сравнително големи морски птици. Те били с размерите на безкрилите корморани и също имали дълги, гъвкави като змии шии, и клюнове като риболовни копия. Но рибоядите не се били отказали от летенето и имали големи, силни криле. Краката и ципите между пръстите им изглеждали направени от яркосин каучук. Ловели риба, като се спускали от небето.

Риба! Риба! Риба!

Птиците си приличали като две капки вода, макар че едната била мъжка, а другата — женска. Всяка стояла, сякаш имала собствена цел, и ни най-малко не се интересувала от съседката си, макар че и двете нямали работа върху лавата, понеже не се хранели нито с насекоми, нито със семена. Не търсели и материал за гнезда, тъй като още не му било дошло времето.

Мъжкият рибояд спрял да върши, каквото вършел, а той не вършел нищо, и явно забелязал женската. Отместил погледа си, после отново го вперил в нея, без да се помръдва и без да издава звук. И двете птици не били безгласни, но на този етап от брачната игра мълчали.

Женската зяпала насам-натам, докато погледът й случайно не попаднал върху мъжкия. Намирали се горе-долу на пет метра разстояние един от друг.