Читаем Галапагос полностью

Сега обаче Кинг нямал настроение за шеги. Посвоему той бил направил не по-малко от направеното от Чарлс Дарвин за прославата на Галапагоските острови — провел десетмесечна кампания за реклама и разгласа, която убедила милиони хора по цялата планета, че първият курс на „Баиа де Дарвин“ наистина ще бъде „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. През този период Кинг превърнал в знаменитости много от островните твари: безкрилите корморани, синеногите рибояди, кресливите фрегати и така нататък.

Неговите клиенти били еквадорското Министерство на туризма, самолетната компания „Екваториана“ и собствениците на хотел „Елдорадо“ и „Баиа де Дарвин“, чичовците на *Зигфрид и на капитан Адолф фон Клайст. Между другото нито хотелския управител, нито капитанът имали нужда да си изкарват прехраната. Наследили приказни богатства, но се смятало, че въпреки това трябва непрекъснато да вършат нещо.

В момента Кинг бил убеден (макар още да нямал сведения), че работата му е отишла на вятъра, и „Най-голямото пътешествие сред природата на двайсети век“ няма да се състои.

Колкото до препарираната игуана върху бюрото му, Кинг бил превърнал влечугото в тотемен знак на пътуването, накарал да го изрисуват от двете страни на корабния нос, и го включил като емблема във всяка реклама, брошура и афиш.

В нормалния живот тази твар била дълга не повече от метър, но изглеждала страховита като китайски дракон. Всъщност обаче тя била такава заплаха за животинските форми на живот (с изключение на водораслите), каквато заплаха би било парче лебервурст. Ще ви разкажа за живота на игуаните в наше време, който никак не се различава от живота им преди милион години.

Игуаната няма врагове, затова стои неподвижно, вперила поглед в някаква недалечна точка, без да иска нищо и без да се притеснява от нищо до мига, когато огладнее. Тогава влечугото се дотътря до океана и бавно започва да плува, съвсем неумело, докато не се отдалечи на няколко метра от брега. След което се гмурка като подводница и се натъпква с водорасли, в този вид — несмилаеми. Водораслите минават през специална обработка, преди да се усвоят.

После морската игуана изскача на повърхността, стига до брега и отново сяда на слънце върху лавата. По този начин използва тялото си като покрита с похлупак тенджера — вътре става все по-горещо и по-горещо, и накрая слънцето сварява водораслите. Игуаната продължава да се взира недалече в нищото, както и преди, но с една разлика от време на време плюе гореща солена вода.

През периода от един милион години, който прекарах на тези острови, законът за естествен подбор не намери начин да подобри или да влоши описания тук модел за оцеляване.



Кинг знаел, че в Гуаякил са пристигнали шестима души, че в момента се намират в хотел „Елдорадо“ и очакват да предприемат „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. Това му действало като лек шок. Предполагал, че онези, които сами си уреждали пътя до Еквадор, ще се откажат, след като оттам идат толкова лоши вести.

Кинг имал имената и на шестимата. Един от тях му бил напълно непознат — канадецът Уилард Флеминг. Естествено, това е Джеймс Уейт. Кинг не можел да си обясни как този човек се е озовал в списъка на пътниците, който, с изключение на Мери Хепбърн, японския ветеринарен лекар и съпругата му, би трябвало да включва любимци на масмедиите и създатели на тенденции с голяма сила.

Кинг се озадачил, че вижда името на Мери Хепбърн, но не и на съпруга й Рой. Той не знаел, че Рой е умрял. А семейство Хепбърн му било известно, макар че били най-обикновени хора сред поредицата от знаменитости, защото те първи се записали за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. И това станало по време, когато Кинг имал причини да се съмнява, че някоя известна личност ще се излъже да участва в пътешествието.

Всъщност когато Хепбърнови се записали, на Кинг му хрумнало да ги превърне в минизнаменитости с участие в телевизионни предавания, интервюта в печата и така нататък. Той не се срещнал с тях, но разговарял с Мери по телефона с напразната надежда, че може да открие нещо интересно, макар че съпрузите Хепбърн били най-обикновени служители в скучен промишлен град с най-високия процент на безработица за страната. Но единият от двамата можел да има известен прадядо или роднина, може би Рой бил участвал геройски в някоя война, можело и двамата да са спечелили на лотария, или неотдавна да са преживели трагедия, и така нататък.

Целият разговор на Кинг с Мери още през януари протекъл по следния начин:

— Ами… Аз съм в далечни роднински връзки с Даниъл Бун — казала тя. — Моминското ми име е Бун и съм родена в Кентъки.

— Чудесно! — възкликнал Кинг. — Каква му се падате? Пра-пра-пра-правнучка, или каква?

— Мисля, че близостта не е чак толкова голяма — казала тя. — Това никога не е имало значение за мене, така че не съм го изяснявала.

— Но нали моминското ви име е Бун?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом учителя
Дом учителя

Мирно и спокойно текла жизнь сестер Синельниковых, гостеприимных и приветливых хозяек районного Дома учителя, расположенного на окраине небольшого городка где-то на границе Московской и Смоленской областей. Но вот грянула война, подошла осень 1941 года. Враг рвется к столице нашей Родины — Москве, и городок становится местом ожесточенных осенне-зимних боев 1941–1942 годов.Герои книги — солдаты и командиры Красной Армии, учителя и школьники, партизаны — люди разных возрастов и профессий, сплотившиеся в едином патриотическом порыве. Большое место в романе занимает тема братства трудящихся разных стран в борьбе за будущее человечества.

Георгий Сергеевич Березко , Георгий Сергеевич Берёзко , Наталья Владимировна Нестерова , Наталья Нестерова

Проза / Проза о войне / Советская классическая проза / Современная русская и зарубежная проза / Военная проза / Легкая проза
Вдребезги
Вдребезги

Первая часть дилогии «Вдребезги» Макса Фалька.От матери Майклу досталось мятежное ирландское сердце, от отца – немецкая педантичность. Ему всего двадцать, и у него есть мечта: вырваться из своей нищей жизни, чтобы стать каскадером. Но пока он вынужден работать в отцовской автомастерской, чтобы накопить денег.Случайное знакомство с Джеймсом позволяет Майклу наяву увидеть тот мир, в который он стремится, – мир роскоши и богатства. Джеймс обладает всем тем, чего лишен Майкл: он красив, богат, эрудирован, учится в престижном колледже.Начав знакомство с драки из-за девушки, они становятся приятелями. Общение перерастает в дружбу.Но дорога к мечте непредсказуема: смогут ли они избежать катастрофы?«Остро, как стекло. Натянуто, как струна. Эмоциональная история о безумной любви, которую вы не сможете забыть никогда!» – Полина, @polinaplutakhina

Максим Фальк

Современная русская и зарубежная проза
Божий дар
Божий дар

Впервые в творческом дуэте объединились самая знаковая писательница современности Татьяна Устинова и самый известный адвокат Павел Астахов. Роман, вышедший из-под их пера, поражает достоверностью деталей и пронзительностью образа главной героини — судьи Лены Кузнецовой. Каждая книга будет посвящена остросоциальной теме. Первый роман цикла «Я — судья» — о самом животрепещущем и наболевшем: о незащищенности и хрупкости жизни и судьбы ребенка. Судья Кузнецова ведет параллельно два дела: первое — о правах на ребенка, выношенного суррогатной матерью, второе — о лишении родительских прав. В обоих случаях решения, которые предстоит принять, дадутся ей очень нелегко…

Александр Иванович Вовк , Николай Петрович Кокухин , Павел Астахов , Татьяна Витальевна Устинова , Татьяна Устинова

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Прочие Детективы / Современная проза / Религия