Галапагос

Когато искали от „Мандаракс“ да предложи цитати от световната литература, подходящи за отпразнуването на някое събитие върху купчините шлака на Санта Росалия, апаратчето почти винаги изписвало нелепици. Ето мислите на „Мандаракс“, когато двайсет и четири годишната Акико родила собствената си космата дъщеря, първия член на второто поколение човешки същества на острова:

„Дори да ме обесят в планината —
о, мила мамо, мила мамо,
— аз знам чия любов ще ме изпрати
— о, мила мамо, мила мамо!“

Ръдиард Киплинг (1865–1936)

„В утробата, лишен от светлина,
от майка си разбирах за деня.
Докато появя се на света,
живях от майчината красота.
И ето — зрящ съм, дишам, без да спирам,
докато тя по мъничко умира“.

Джон Мейсфийлд (1878–1967)

„Боже, на всички човеци ти даде
труд плодоносен и нежност в сърцето.
Благодарим за голямата радост,
свързала майката и детето“.

Уилям Кълън Брайънт (1794–1878)

и

„Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на Земята, която ти дава Господ, Бог твой“. (Библията)

Баща на родената от Акико дъщеря станал Камикадзе — най-големият от синовете на капитана, едва тринайсетгодишен.

14.

През първите четирийсет и една години от съществуването на колонията Санта Росалия, от която води началото си сегашното човечество, много пъти празнували раждания, но никога нямало официални сватбени тържества. Разделянето по двойки започнало обаче още от самото начало. Хисако и Сълини живели заедно до края на дните си. Капитанът и Мери Хепбърн се събрали за първите десет години, докато тя не направила нещо, което според него било абсолютно непростимо — без да го уведоми, използвала спермата му. И шестте останали жени, макар да живеели в общо семейство, също се разделили на двойки с много интимни сестрински отношения. Когато се извършило първото бракосъчетание — между Камикадзе и Акико през 2027 година, първите колонисти от Санта Росалия отдавна били изчезнали в лъкатушещия син тунел, който стига до Отвъдния свят, а „Мандаракс“ лежал, облепен с морски жълъди, на дъното на Южния Пасифик. Ако не бил изчезнал, той сигурно е щял да каже най-вече неприятни неща за брака като институция, например:

„Бракът е общност, състояща се от господар, господарка и двама слуги, всичко двама на брой“.

Амброуз Биърс (1842-?)

и

„Превръща времето божественото вино безвъзвратно
в напитка скучна, кисела и неприятна.
Така и любовта променя своя вкус,
щом я обсеби всекидневието — брачният съюз“.

Лорд Байрон (1788–1824)

И така нататък.

Последното бракосъчетание между човеци на Галапагоските острови, а значи и на Земята, било извършено през 23011 година на остров Фернандина. Днес никой вече няма представа какво значи сватба. Държа да споделя мнението си, че циничното отношение на „Мандаракс“ още в разцвета на тази институция е имало своето сериозно оправдание. Собствените ми родители се направили взаимно нещастни като се оженили, а Мери Хелбърн вече на стари години, на Санта Росалия, веднъж казала на косматата Акико, че вероятно тя и Рой са били единствената щастлива брачна двойка в целия Илиъм.

Причината бракът да бъде нещо толкова трудно в ония времена отново била същата, довела до толкова много други нещастия, а именно — свръхголемият мозък. Този обемист компютър можел да съхранява едновременно толкова много противоречиви мнения за толкова много различни въпроси, и да се прехвърля толкова бързо от мнение на мнение и от въпрос на въпрос, че един напрегнат разговор между съпруг и съпруга можел да завърши като ръкопашен бой между хора с превръзки на очите и летни кънки на краката.

Например съпрузите Хирогучи, които си шушукали оттатък гардероба на Мери Хепбърн, тъкмо тогава променили мнението си един за друг, за любовта, секса, работата, света и така нататък, и то със светкавична скорост.

В един миг Хисако си мислела, че съпругът й е голям глупак и че ще й се наложи да спасява и себе си, и носения от нея женски зародиш. В следващия миг обаче решавала, че той е блестящ ум, както твърдели всички, и че тя може вече да не се притеснява, понеже съпругът й ще ги измъкне от забърканата каша много лесно и много скоро.