Галапагос

Съпрузите Хирогучи обаче не смятали, че *Макинтош може да им донесе добри новини. Те искрено го смятали за луд и по ирония на съдбата тази погрешна представа била създадена от творението на самия *Дзенджи — от „Мандаракс“. Вече имало десетки такива апарата — девет в Токио и един в Гуаякил, донесен от *Дзенджи за пътуването. „Мандаракс“ за разлика от „Гокуби“ не само превеждал, но можел и да диагностицира със завидна точност — до една хилядна — най-често срещаните болести, от които страдал Homo sapiens, включително и дванайсет разновидности на психическото разстройство.

В медицинската област вършеното от „Мандаракс“ било самата простота. Компютърът бил програмиран да прави онова, което правели и истинските лекари, а именно: задавал поредица от въпроси, като всеки отговор обуславял следващия въпрос, например: „Имате ли апетит?“, а после — „Редовен ли е стомахът ви?“, и може би „Как изглеждат изпражненията?“ и тъй нататък.

В Юкатан съпрузите Хирогучи съставили низ от такива въпроси и отговори, описвайки на „Мандаракс“ поведението на *Андрю Макинтош. Накрая компютърът изобразил на екрана следните думи на японски, заемащи място колкото карта за игра: „Психопатична личност“.

За разлика от „Мандаракс“, който не изпитвал чувства и не го било грижа за нищо, съпрузите Хирогучи нямали късмет, защото компютърът не бил програмиран да обясни, че съвсем не става дума за тежко психично отклонение, че засегнатите от това хора рядко биват подлагани на болнично лечение, и че те всъщност са едни от най-щастливите обитатели на планетата; че поведението им просто причинява страдания на околните, но почти никога — на самите тях. Един истински доктор сигурно би обяснил, че милиони хора, които ходят по улиците, всеки ден попадат в зона на сивота, където е трудно да се определи с каквато и да е степен на достоверност дали са патологични личности, или не.

Но съпрузите Хирогучи били невежи в медицинско отношение, затова възприели тази диагноза за страшна болест. И решили по някакъв начин да се отърват от *Андрю Макинтош, а после да се завърнат в далечно Токио. Но засега били зависими от него, колкото и да не им се искало. Научили от печалния хотелски управител, с който разговаряли чрез „Мандаракс“, че всички редовни полети от Гуаякил са отменени, а с компаниите, организиращи чартърни полети, няма телефонна връзка.

Така че на слисаните съпрузи оставали само две възможности да се махнат от Гуаякил: или да използват самолета на *Макинтош, или да се качат на „Баиа де Дарвин“, в случай че (а това ставало все по-невероятно) корабът наистина отплава на следващия ден.

13.

*Дзенджи Хирогучи заченал „Гокуби“ преди един милион и пет години, а после, преди един милион години, младият гений заченал и „Мандаракс“. Такива работи. А по времето, когато заченал „Мандаракс“, жена му пък се готвела да роди неговото първо човешко дете.

Съществувала известна тревога за гените, които Хисако можела да предаде на плода, понеже нейната майка била изложена на радиацията от атомната бомба, хвърлена от САЩ върху японския град Хирошима. Затова взели проба от околоплодната течност на бременната Хисако и я изследвали в Токио, за да проверят възможно ли е детето да бъде увредено. Съвсем случайно тази течност била идентична по соленост с океанската вода, където щял да изчезне „Баиа де Дарвин“.

Изследванията показали, че плодът е нормален.

Те също издали тайната за пола на зародиша. На белия свят щяло да се появи момиченце — още едно същество от женски пол в моя разказ.

Изследванията не можели да установят някои дребни дефекти в плода, като например дали детето ще бъде музикален инвалид като Мери Хепбърн (което не било така), или например няма да бъде покрито с нежна, копринена козина, каквато имат тюлените, а се оказало, че тъкмо такъв бил случаят.

Единственото човешко същество, заченато някога от *Дзенджи Хирогучи, била мила, но космата дъщеричка, която той никога не видял.

Тя щяла да се роди на Санта Росалия, в най-северната част на Галапагоските острови, и да бъде наречена Акико.

Когато дошло време Акико да порасне на Санта Росалия, отвътре тя щяла да прилича много на майка си, но да има различен вид кожа. А еволюционната последователност при преминаването от „Гокуби“ в „Мандаракс“ била в съвсем обратен ред — имало радикално подобрение в съдържанието, но почти никакви забележителни промени в опаковката. Акико била защитена от слънчевото изгаряне, от студената вода, в която плувала, и от грапавата повърхност на лавата, когато решала да седне или да легне на земята, докато голата кожа на майка й съвсем не можела да я предпази от обичайните несгоди на островния живот. А колкото и да се различавали отвътре, „Гокуби“ и „Мандаракс“ били поставени в почти идентични външни обвивки от здрава черна пластмаса, с височина дванайсет, ширина осем и дебелина два сантиметра.

Всеки глупак би различил Акико от Хисако, но само експерт можел да каже кое е „Гокуби“ и кое — „Мандаракс“.