Галапагос

През целия си съвместен живот двамата с Рой не били напускали Съединените щати. Щом трябвало да надминат себе си и да предприемат бляскаво пътешествие, тя предпочитала да отидат в Африка, където сред дивата природа е далеч по-вълнуващо, а моделите за оцеляване предвиждат много повече опасности. Като се претеглели плюсовете и минусите, излизало, че тварите от Галапагоските острови са доста безцветно общество, сравнени с носорозите, хипопотамите, лъвовете, слоновете, жирафите и така нататък.

Перспективата за пътуване всъщност накарала Мери да сподели с близка приятелка: „Изведнъж изпитах чувството, че до края на живота си не искам да видя вече нито един синеног рибояд!“

Ала тя жестоко се лъжела.

Когато разговаряла с Рой, Мери не споделила опасенията си и се надявала той сам да осъзнае, че е преживял леко нарушение в мозъчната дейност. В края на февруари обаче Рой бил освободен от работа, а Мери разбрала, че и тя ще бъде освободена през юни. Датата на пътешествието тогава започнала да изглежда разумна. А във все по-болното въображение на Рой това пътуване започнало да придобива гигантски очертания — той го нарекъл „единственото хубаво нещо, което ни очаква в бъдеще“.

Ето какво се случило в службите на двамата: за да модернизира производството, „Джефко“ уволнила почти всички работници — и квалифицирани, и неквалифицирани. Промените били извършвани от японската компания „Мацумото“. „Мацумото“ автоматизирала и „Баиа де Дарвин“. Същата компания била наела и *Дзенджи Хирогучи, младия компютърен гений, който отседнал със съпругата си в хотел „Елдорадо“ по времето, когато и Мери била там.

Когато корпорацията „Мацумото“ приключила инсталирането на компютри и роботи, цялото производство можело да се поеме от дванайсет души. Така че хората, достатъчно млади, за да имат деца, или поне с амбициозни мечти за бъдещето, започнали на тълпи да напускат Илиъм. Както казала Мери Хепбърн на осемдесет и първия си рожден ден, два дни преди да бъде изядена от голяма бяла акула, сякаш през града минал Вълшебният свирач и всички тръгнали подире му. Изведнъж нямало деца, които да ходят на училище и всичко се сринало, понеже Илиъм останал без данъкоплатци. Така че последният випуск на местната гимназия щял да се дипломира през юни.

* * *

През април на Рой поставили диагноза „неоперабилен мозъчен тумор“. Затова „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ се превърнало в единствения му стимул за живот.

— Поне дотогава ще издържа, Мери. Ноември не е далече, нали?

— Не е — казала тя.

— Ще издържа, не остава много.

— Положението може да не се промени с години, Рой — успокоявала го тя.

— Искам да направя това пътешествие — рекъл той. — Да видя пингвините на екватора. Това ми стига.

Макар че Рой грешал за все повече и повече неща, той бил прав, че на Галапагоските острови има пингвини: кльощави създания с костюми на оберкелнери. Не можело другояче. Ако плували в мас като роднините си от ледените блокове на юг, отстоящи на половин свят от тях, те щели да се опекат и да умрат, когато излизали върху брега от застинала лава да снасят яйца и да отглеждат малките си.

Както и при безкрилите корморани, и пингвинските прародители пренебрегнали славата да бъдат авиатори и предпочели да улавят повече риба.

Що се отнася до загадъчното вдъхновение преди милион години да се превръща колкото е възможно повече от човешката дейност в дейност на машини, какво друго е това, освен поредното признание от страна на хората, че мозъците им не ги е бивало за нищо?

9.

Докато Рой Хепбърн умирал, а всъщност докато умирал и целият град Илиъм — докато и градът, и човекът били убивани от новообразувания, враждебни към здравото и щастливо човечество, големият мозък на Рой го убедил, че през 1946 година той е участвал като моряк при американските атомни опити на атола Бикини, разположен на екватора, както Гуаякил. Рой казал, че иска да съди правителството си за милиони, защото погълнатата там радиация отначало попречила на двама им с Мери да имат деца, а после станала причина за мозъчния му тумор.

Рой наистина бил служил във флотата, но иначе искът му срещу САЩ нямал основания, понеже той бил роден през 1932 година и съдът не би се затруднил да го докаже. Излизало, че по времето, когато се е изложил на радиация, Рой е бил на четиринайсет години.

Този анахронизъм обаче не му попречил да има ярки спомени за ужасните неща, които правителството му го накарало да прави с така наречените по-нисши животни. По думите му той всъщност работел без чужда помощ, като първо забивал колове из атола, а после връзвал за тях различни животни. „Предполагам, че избраха мене, защото животните винаги са ми имали доверие“ — казал той.