Галапагос

Сега, в Гуаякил, Мери си мислела, че това било казано от тумора. А туморът не би могъл да избере по-лош момент за безгрижното бягство на Рой от работа, защото предната нощ имало снежна буря и през целия ветровит ден се сипела суграшица. Рой обиколил улица „Клинтън“, главната на Илиъм, влизал от магазин в магазин и обяснявал на продавачите, че играе хокей.

Мери се помъчила да приеме това нормално — опитала да се убеди и да си каже, че е време Рой да се отпусне и да се забавлява — макар че в почивните дни, по време на отпуските, пък и докато работели, те достатъчно се забавлявали. Но това неочаквано бягство било забулено с миазма. А и самият Рой, докато вечеряли необичайно рано, изглеждал озадачен от свободния си следобед. Станалото — станало. Смятал, че това няма да се повтори, че ще забравят случилото се, освен може би когато решат да се посмеят.

Ала точно преди да си легнат, докато седели, загледани в просветващата жар на камината от обли камъни, която Рой бил изградил със собствените си мазолести ръце, той казал:

— Това не е всичко.

— В какъв смисъл? — попитала Мери.

— Това не е всичко за днешния следобед. Едно от местата, които посетих, беше туристическата агенция.

В Илиъм имало само една такава агенция, и тя далеч не преуспявала.

— Е, и? — попитала Мери.

— Записах ни за екскурзия — казал той, сякаш си припомнял сън. — Платих за всичко. За всичко се погрижих. Работата е свършена. През ноември двамата ще отлетим за Еквадор и ще участваме в „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“.

Рой и Мери Хепбърн били първите клиенти, откликнали се на рекламната програма за премиерния курс на „Баиа де Дарвин“. Тогава корабът представлявал кил и купчина холографски изображения в Малмьо, Швеция. Агенцията в Илиъм току-що била получила афиш, обявяващ пътуването. Когато Рой Хепбърн влизал в кантората, тъкмо го окачвали на стената.

Позволете ми да вместя тук лична бележка: аз самият работех в Малмьо като оксиженист около година, но „Баиа де Дарвин“ все още не се беше материализирал достатъчно, та да се нуждае от услугите ми. В буквалния смисъл щях да дам мило и драго за този метален красавец, едва с пукването на пролетта. Въпрос: Кой не е готов да даде мило и драго напролет?

Но нека продължа.

На рекламния афиш в Илиъм имало изобразена много странна птица, кацнала в края на вулканичен остров — с очи, вперени в красивата бяла моторница, минаваща наблизо. Черната птица изглеждала с размерите на огромна патица, но имала дълга и гъвкава като змия шия. Най-необичайното обаче било, че тя сякаш не притежавала крила, което почти отговаряло на истината. Пернатата твар била ендемична за Галапагоските острови — тоест, можела да се срещне само там и никъде другаде по планетата. Крилцата й стояли прилепени до тялото, за да може да плува бързо и надълбоко, като риба. Много рибояди чакали рибата да изскочи на повърхността и се спускали върху й със зинали човки, но това не било най-добрият начин да се лови риба. Човешките същества нарекли въпросната ловка птица „безкрил корморан“. Корморанът стигал дотам, докъдето стигали и рибите. Не чакал, докато те направят фатална грешка.

Някъде в процеса на еволюцията прародителите на тази птица сигурно са започнали да се съмняват в ценността на своите крила, точно както през 1986 година човеците започнали сериозно да се питат каква е ползата от големите им мозъци.

Ако Дарвин е прав със закона си за естествения подбор, малокрилите корморани, отблъскващи се от брега като рибарски лодки, сигурно са улавяли повече риба, отколкото най-големите пернати авиатори. Кормораните създавали потомство, а онези от децата им, които имали най-малки крила, ставали още по-добри риболовци, и така нататък.

Абсолютно същото се случило и с хората, но не по отношение на крилата им, разбира се, понеже те нямали крила, а по отношение на ръцете и мозъците им. Днес този, който иска да улови риба, просто се стрелва като акула подпре й в дълбокото синьо море.

Толкова е лесно!

8.

Още през януари имало безброй причини Рой Хепбърн да не се записва за това пътешествие. Не се знаело, че се задава световна икономическа криза и че в момента на отплаването хората в Еквадор ще гладуват, но стоял въпросът с работата на Мери. Понеже още не подозирала, че ще я отстранят от училището и ще я принудят да се пенсионира преждевременно, тя не можела да си представи как с чиста съвест би могла да си вземе три седмици отпуска в края на ноември и началото на декември, точно в средата на срока.

При това макар никога да не била ходила в Галапагоския архипелаг, тя отдавна била изгубила интерес към него. Имало цяла съкровищница от филми, диапозитиви, книги и статии за островите, която тя непрекъснато използвала в своите лекции, затова и през ум не й минавало, че на острова може да я чака някаква изненада. Ала жестоко се лъжела.