Галапагос

„Баиа де Дарвин“ също е обречен, но все още няма причини името му да се бележи със звездичка. Слънцето ще залезе още пет пъти, преди машините му завинаги да замлъкнат, и ще изминат още десет години, преди да потъне на океанското дъно. Това бил не само най-новият, най-големият, най-бързият и най-луксозният кораб на база в Гуаякил. Това бил единственият кораб, специално построен за пътуване до Галапагос, чиято съдба от мига, когато монтирали кила, се знаела: равномерно пухтене до островите и обратно, до островите — и обратно.

Корабът бе построен в Малмьо, Швеция, и аз лично участвах в направата му. Докаралият го от Малмьо в Гуаякил екипаж от шведи и еквадорци каза, че след бурята, която ги връхлетяла в Северния Атлантик, корабът никога вече няма да срещне лошо или студено време.

„Баиа де Дарвин“ представляваше плаващ ресторант, лекционна зала, нощен бар и хотел за сто души. Разполагаше с локатор, сонар и електронен навигатор, който непрекъснато определя положението на кораба спрямо земната повърхност до последните сто метра. Всичко бе дотолкова автоматизирано, че и сам човек на мостика, без да има помощник в машинното отделение или на палубата, би могъл да маневрира, да хвърли котва, да смени скоростта и да управлява, все едно, че кара семейния автомобил. На борда имаше осемдесет и пет тоалетни с течаща вода и дванайсет бидета, както и телефони в каютите и на мостика, откъдето посредством сателит, човек можеше да говори с целия свят.

Можеше да се гледа и телевизия, за да научават хората новините от деня.

Собствениците, двама възрастни братя, германци от Кито, се хвалеха, че техният кораб никога, нито за миг не може да изгуби връзка със света. Колко се лъжеха само!

„Баиа де Дарвин“ беше дълъг седемдесет метра. „Бигъл“ — корабът, на който Чарлс Дарвин е пътувал като натуралист, без да му се заплаща, е бил с дължина двайсет и осем метра.

Когато „Баиа де Дарвин“ бил пуснат на вода в Малмьо, хиляда и сто тона солена вода е трябвало да отидат някъде другаде. По това време аз съм бил мъртъв.

Когато „Бигъл“ бил пуснат на вода във Фалмът, Англия, само двеста и петдесет тона солена вода трябвало да отидат някъде другаде.

„Баиа де Дарвин“ всъщност бил метален моторен кораб.

„Бигъл“ пък е бил бриг, построен от дървени стволове, и е имал десет оръдия на борда, за да отблъсква нападенията на пирати и диваци.

Другите два пътнически кораба, на които „Баиа де Дарвин“ щял да съперничи, всъщност се отказали от бизнеса още преди борбата да е започнала. И двата били ангажирани изцяло за много месеци напред, но поради финансовата криза изведнъж ги засипали съобщения за откази. Сега стояли на котва край блатистия бряг, извън очертанията на града, далече от всякакви пътища и селища. Собствениците демонтирали електронните съоръжения и другите ценни уреди, защото се очаквал дълъг период на криминални прояви.

В крайна сметка и Еквадор, както и Галапагоските острови, представлявал главно лава и вулканична пепел, така че нямало начин тепърва да изхрани десетмилионното си население. Банкрутиралата държава вече не можела да купува храна от страни с богат почвен слой, така че в пристанището на Гуаякил царяло затишие, а хората били заплашени от гладна смърт.

Бизнесът си е бизнес.

И съседите на Еквадор — Перу и Колумбия — банкрутирали. Единственият друг плавателен съд освен „Баиа де Дарвин“ в пристанището на Гуаякил бил ръждясалият колумбийски товарен кораб „Сан Матед“, принуден да остане там поради липса на храна и гориво. Стоял на дрейф далече от брега от толкова време, че около котвените въжета се събрал огромен сал от сплетени растения. На сал с такива размери до Галапагоските острови би могло да стигне дори неголямо слонче.

Мексико, Чили, Бразилия и Аржентина също банкрутирали, както и Индонезия, Филипините, Пакистан, Индия, Тайланд, Италия, Ирландия, Белгия и Турция. Цели народи внезапно се озовали в положението на „Сан Матео“, неспособни да купуват с книжните пари и монетите си, или с писмените обещания да заплатят по-късно дори за насъщните си нужди. Хора, притежаващи нещо животоподдържащо за продан — и съотечественици, и чужденци — отказвали да разменят стоката си за пари. Изведнъж те започнали да казват на другите, които имали само хартиен символ на богатството си: „Събудете се, идиоти! Защо си въобразявате, че хартията е нещо ценно?!“

Все още на планетата имало много храна, гориво и така нататък за всички човешки същества, колкото и много да били, но в момента десетки, стотици милиони били изправени пред смърт. И най-здравите от тях можели да минат без храна не повече от четиридесет дни, а после щяла да дойде смъртта.

А целият този глад чисто и просто бил продукт на свръхголемите мозъци, какъвто продукт е и Деветата симфония на Бетовен.