Галапагос

Когато Делгадо надникнал през процепа на вратата, той видял двама от враговете си. Единият размахвал малко радио, което можело да стопи мозъка на Делгадо — поне така си мислел той. Но това не било радио. Това бил „Мандаракс“, а двамата предполагаеми врагове били *Дзенджи Хирогучи и *Андрю Макинтош. Те крачели забързано отсам барикадата, както подобавало, понеже били гости на хотела.

* Хирогучи все още се задъхвал от гняв, а *Макинтош му се подигравал, че гледа толкова сериозно на живота. Минали точно покрай магазина, където се спотайвал Делгадо. Тогава Делгадо излязъл на прага и ги застрелял с убеждението, че върши това при самозащита.

Така че вече няма причина да слагам звездички пред имената на Дзенджи Хирогучи и Андрю Макинтош. Правех го само, за да напомня на читателите, че те са двамата от шестимата гости в „Елдорадо“, които ще умрат преди залез-слънце.

Те вече са мъртви, а слънцето залязло над един свят, където преди милион години хората вярвали, че оцеляват само приспособените видове.

Оцелелият Делгадо отново се скрил в магазина и тръгнал към задната врата, където очаквал да открие още врагове, които да надживее.

Но отвън имало само шест тъмнокожи просячета, до едно момиченца. Когато страшният, полудял войник изскочил сред децата с готово да сее смърт оръжие, те били твърде гладни и примирени със смъртта, за да побегнат. Вместо това зяпнали, започнали да въртят очи, потупвали коремчетата и сочели към гърлата си, за да покажат колко са гладни.

По това време децата в целия свят, а не само в задните улички на Еквадор, се държали така.

Тогава Делгадо просто продължил да върви. Никой не го хванал, не го наказал, нито го настанил в болница. Той бил един от многото войници в града, така че никой не се вгледал в лицето му, заслонено от стоманената каска, което и бездруго не се различавало от останалите лица. И понеже бил оцелял, на следващия ден Делгадо изнасилил една жена и така станал баща на едно от последните десетина милиона деца, които се родили на Южноамериканския континент.

* * *

След като Делгадо се махнал, шестте момиченца влезли в магазина и го претършували за храна или за нещо, което да разменят за храна. Те били сирачета от екваториалните гори в планините далече, далече на изток. Родителите им измрели от инсектицидите, разпръснати със самолет, а един пилот докарал момиченцата в Гуаякил, където те станали деца на улицата.

Те били в общи линии индианчета, но имали и негърски прадеди — африкански роби, които избягали преди много време в екваториалните гори.

Децата били от племето канка-боно. Те щели да достигнат полова зрялост на Санта Росалия, където, заедно с Хисако Хирогучи, да станат майките на цялото съвременно човечество.

Преди обаче да стигнат до Санта Росалия, те трябвало да стигнат до хотела. И ако редник Хералдо Делгадо не бил направил пробив през магазина, войниците и барикадите положително щели да попречат на децата.

28.

На Санта Росалия тези деца станали шестте Еви за Адам — за капитан фон Клайст, а в Гуаякил попаднали единствено благодарение на младия еквадорски пилот Едуардо Хименес. В деня, когато погребали Рой Хепбърн предишното лято, като пилотирал своя хидроплан, който можел да поеме четирима пътници, Хименес прелетял над екваториалната гора близо до изворите на река Типотини, която вместо да тече към Пасифика се вливала в Атлантика. Току-що бил оставил един френски антрополог и екипировката му близо до границата с Перу, по течението на реката, където французинът възнамерявал да търси загадъчните канка-бони.

Следващото кацане на Хименес щяло да бъде в Гуаякил, отстоящ на петстотин километра зад високите зъбери на две планински вериги. От Гуаякил трябвало да вземе двама аржентински милионери и да ги закара до площадката за кацане на остров Балтра, където те щели да наемат корабче и екипаж за спортен риболов в открито море. При това нямало да се задоволят с каквато и да е риба. Надявали се да уловят на въдицата си големи бели акули — същите морски твари, които трийсет и една години по-късно щели да глътнат Мери Хепбърн, капитан фон Клайст и „Мандаракс“.

* * *

От въздуха Хименес забелязал следните букви, изписани със стъпки върху тинестия речен бряг: SOS. Той кацнал в реката, след което хидропланът прегазил като патица до сушата.

Бил посрещнат от католически свещеник — от осемдесетгодишния ирландец отец Бърнард Фицджералд, който живеел сред племето канка-боно от половин век. С него имало шест момиченца, последните канка-боно. Буквите били изписани от свещеника и децата.

Между другото отец Фицджералд имал общи корени с Джон Ф. Кенеди, първия съпруг на госпожа Онасис и трийсет и петия президент на САЩ. Ако отецът се беше събрал с индианка (но това, разбира се, не станало), днес всички можеха да претендират, че имат ирландска синя кръв, макар че днес всъщност никой не претендира за нищо.

Само след деветина месеца живот хората забравят дори кои са майките им.