Галапагос

Първата седмица в града всичко това било на шега. Но след това дядко Доминго Кезеда и момичетата изчезнали и за монахините, и за полицията. Старият подъл прародител на цялото човечество завел момичетата в една празна барака на пристанището — барака, принадлежаща на единия от двата по-отдавнашни екскурзионни кораби, на които „Баиа де Дарвин“ щял да съперничи. Бараката била празна, понеже туризмът западнал дотам, че въпросният стар кораб не се използвал.

Момичетата поне били заедно. И в първите години на Санта Росалия, докато Мери Хепбърн не ги дарила с бебета, ето за какво били най-благодарни те: че поне са заедно, говорят на родния си език, имат своите религиозни вярвания, шеги, песни и така нататък.

А ето какво оставили момичетата на децата си от Санта Росалия, когато едно по едно влизали през синия тунел в Отвъдния свят: оставили им утехата да са заедно, канка-бонския език, религията, шегите и песните на канка-боните.

В онези лоши дни някога в Гуаякил старият Кезеда предложил миризливото си тяло с опитна цел, така че колкото и малки да били момичетата, да се научат на основните сръчности и умения, необходими на всяка проститутка.

Няма съмнение — момичетата имали нужда от избавление много преди икономическата криза. А в рамката на единствения прашен прозорец на бараката, използвана за това отвратително училище, се виждала кърмата на закотвения отвън „Баиа де Дарвин“. Момичетата изобщо не подозирали, че скоро красивият бял кораб ще се превърне в техния Ноев ковчег.

* * *

Накрая момичетата избягали от стареца. Заживели по улиците, като продължавали да просят и да крадат. Но по причини, които не им били ясни, ставало все по-трудно и по-трудно да намират туристи, докато се стигнало дотам, че сякаш никъде нямало храна. Децата вече били наистина гладни, затова се приближавали до всеки срещнат със зейнали усти, въртели очи и сочели малките си гърла, за да покажат колко отдавна не са яли.

Късно един следобед вниманието им привлякла врявата на тълпата, обкръжила „Елдорадо“. Видели, че задната врата на един магазин е разбита, и оттам излиза Хералдо Делгадо, току-що застрелял Андрю Макинтош и Дзенджи Хирогучи. Тогава децата влезли в магазина и излезли през предната врата. Така попаднали в оградения с войнишки кордон район и нямало кой да им попречи да влязат в „Елдорадо“, където потърсили пощада от Джеймс Уейт, седнал в коктейлбара.

29.

Междувременно Мери Хепбърн се самоубива в стаята си, легнала на кревата с полиетиленовата опаковка от роклята в стил „Джаки“ върху главата. Пликът вече бил замъглен от нейното дишане и Мери започнала да халюцинира, че е голяма земна костенурка, обърната възнак в горещия и влажен трюм на едновремешен кораб. Размахвала безпомощно лапи във въздуха, точно както би правила една земна костенурка, обърната по гръб.

Както тя била разказвала често на учениците си, корабите, прекосяващи Пасифика, обикновено спирали на Галапагоските острови и хващали беззащитните костенурки, които, обърнати по гръб, месеци наред оставали живи без храна и вода. Костенурките били бавни, кротки, огромни и в изобилие. Моряците ги ловели без страх, че могат да бъдат одраскани или ухапани. После ги завличали до големите корабни лодки, чакащи край брега, използвайки собствените безполезни доспехи на животните като шейни.

Складирали ги в тъмното, обърнати по гръб, и преставали да се занимават с тях, докато не дойдело време да ги изядат. За моряците красотата на костенурките се криела във факта, че са прясно месо, което нито трябва да се замразява, нито да бъде веднага изяждано.

Всяка учебна година в Илиъм Мери можела да преброи няколко ученици, възмутени, че човешките същества са проявили такава жестокост към доверчивите твари. Това й давало възможност да каже, че дълго преди да се появи животното човек, природните закони се били отнесли грубо с тези костенурки.

Някога те били милиони и тромаво се движели по всяко късче суша с умерен климат, казвала тя.

По-късно обаче някои дребни животни се превърнали в гризачи. Те лесно откривали и изяждали костенурчите яйца. Изяждали ги до последното яйце.

Така че много бързо с костенурките било свършено, освен с онези, останали на малкото острови, където нямало гризачи.

Цяло пророчество е, че Мери се схващала като земна костенурка, докато се задушавала — защото онова, което някога се случило с костенурките, започнало да се случва и с много представители на човечеството.

Някакво ново създание, невидимо за невъоръжено око, изяждало всичките яйца на човешките яйчници, започвайки от годишния панаир на книгата във Франкфурт, Германия. Жените на панаира усещали, че леко покачват температура, която минавала след ден-два, и понякога се съпровождала от смущения в зрението. След което те ставали точно като Мери Хепбърн: вече не можели да имат деца. Не открили начин да се преборят с тази болест. И фактически тя се разпространила навсякъде.