Галапагос

Когато цялото племе било обгазено, момичетата се намирали при отец Фицджералд, за да пеят в хор. Някои от жертвите още не били умрели и старият свещеник щял да остане при тях. Той обаче искал Хименес да отведе децата някъде, където да се погрижат за тях. Така че само за пет часа момиченцата прелетели от Каменната ера в Електронната ера, от сладководните блата на джунглата до възсолените мочурища на Гуаякил. Те говорели само езика на канка-боните, който можел да бъде разбран само от няколкото умиращи техни роднини в джунглата, а също и — както се оказало — от един гаден бял човек в Гуаякил.

Хименес бил от Кито и нямал жилище в Гуаякил, където да подслони децата. Той самият бил настанен в хотел „Елдорадо“, в същата стая, по-късно заета от Сълини Макинтош и нейното куче. По съвет на полицията пилотът отвел момичетата в сиропиталището редом с катедралата в центъра на града, където монахините с радост приели да се грижат за децата. Все още имало много храна, достатъчна за всички.

После Хименес се прибрал в хотела и разказал тази история на бармана, който бил Хесус Ортис — същия човек, по-късно прекъснал връзката на хотела със света.

Хименес е един от авиаторите, които имат голямо значение за бъдещето на човечеството. Другият бил американецът Пол У. Тибетс. Тибетс хвърлил атомната бомба върху майката на Хисако Хирогучи през Втората световна война. Ако Тибетс не беше хвърлил бомбата, може би хората и бездруго щяха да станат космати. Но това несъмнено е станало по-бързо благодарение на него.

Сиропиталището се заело да търси човек, владеещ канка-бонски, за да бъде преводач. Появил се един възрастен пияница и крадец на дребно, чистокръвен бял, който за голяма изненада всъщност се падал дядо на най-светлокожото момиченце. Като млад той се скитал из екваториалните гори в търсене на скъпоценни изкопаеми и живял три години сред канка-боните. Тъкмо той приветствал идването на отец Фицджералд в племето, когато свещеникът пристигнал от Ирландия.

Мъжът се казвал Доминго Кезеда и бил от прекрасно семейство. Баща му оглавявал философския факултет в главния университет на Кито. Ако изпитваха такава нужда, днешните хора можеха да претендират, че са потомци на няколко поколения испански интелектуалци.

В Коухоуз, когато бях малък, и не можех да се похваля, че направлявам с нещо живота на малкото ни семейство, моята майка ми каза, че в жилите ми тече кръвта на френски благородници. Според нея да не беше Великата френска революция, аз щях да живея в замък сред обширно имение. Това — по нейна линия. Според майка ми в известен смисъл аз бях роднина и на Картър Браксгън, един от хората, сложили подписа си под Декларацията за независимост. Тя каза, че заради кръвта, течаща в жилите ми, аз трябва да ходя с гордо вдигната глава.

Това ми се стори много хубаво. Затова обезпокоих баща си, седнал пред пишещата машина, и го попитах какви са прадедите ми по негова линия. Тогава не знаех значението на думата „сперма“, така че изминаха няколко години, докато проумея отговора му. „Мило момче — каза ми той, — ти си потомък на много поколения решителни и изобретателни микроскопични попови лъжички, всяка от които е излизала победител.“

Старият Кезеда, миризлив като бойно поле, казал на момичетата, че трябва да се доверяват само на него, с което те лесно се съгласили, след като той се явявал дядо на едно от децата и бил единственият човек, който можел да разговаря с тях. Нямало как да не вярват на всяка негова дума. Не разполагали с възможност да проявяват скептицизъм, понеже новата обстановка напълно се различавала от екваториалната гора. Децата знаели много истини, които били готови да отстояват, гордо и упорито, но сред тях нямало никоя, която да се приложи към видяното в Гуаякил, освен една — класическото фаталистично вярване в градската среда отпреди милион години: роднините никога не ти напакостяват. Ала всъщност Кезеда искал да ги изложи на ужасни опасности като крадци и просяци, и — веднага щом му дойде времето — като проститутки. Щял да направи това, за да утоли жаждата на големия си мозък за самоуважение и алкохол. Така най-после щял да стане богат и важен човек.

Той водел момичетата на разходки из града и монахините смятали, че им показва парка, катедралата, музеите и така нататък. А Кезеда всъщност ги учел защо трябва да мразят туристите, как да ги откриват и мамят, и къде е най-вероятно туристите да си държат парите. Забавлявали се с играта да забелязват полицаите, преди те да ги забележат и запомняли подходящи места в центъра за укриване на откраднатото, в случай че някой враг се опита да ги хване.