Галапагос

Историята как силните земни костенурки били почти изтребени от дребните гризачи е още една история за Давид и Голиат. Но има и друга такава история.

Мери стигнала толкова близо до смъртта, че видяла синия тунел към Отвъдния свят. В същия миг тя възроптала срещу големия си мозък, който я бил докарал толкова далеко. Махнала увития около главата й плик и вместо да умре, слязла във фоайето, където заварила Джеймс Уейт да храни с фъстъци, маслини, череши и лук, взети от бара, шестте момичета от племето канка-боно.

Тази картина на недодялана благотворителност щяла да остане запечатана в нейното съзнание до края на живота й. Мери щяла да повярва завинаги, че Уейт е благородно, състрадателно и любещо човешко същество. И понеже по-късно той умрял от инфаркт, не се случило нищо, което да промени високото й мнение за този отвратителен човек.

Отгоре на всичко Уейт бил и убиец.

Ето какво убийство извършил…

Когато бил хомосексуална проститутка на остров Манхатан, един разплут плутократ в някакъв бар го попитал дали знае, че етикетът с цената все още стои прикачен към подгъва на красивата му нова синя велурена риза. В жилите на мъжа течала кралска кръв! Това бил Ричард, принц на Хърватско и Славония, пряк потомък на английския крал Джеймс I, на немския император Фридрих III, австрийския император Франц Йосиф и на френския крал Луи XV. Той държал магазин за антики в северната част на авеню „Мадисън“ и не бил хомосексуалист. Искал младият Уейт да го души с широкия копринен колан от халата му, а когато остава съвсем малко да умре, да разхлаби колана.

Принц Ричард имал жена и две деца, които заминали на ски в Швейцария, а жена му била достатъчно млада и все още имала овулация, така че младият Уейт може би е попречил да се роди още един преносител на тези благородни гени.

Има и още нещо: ако принц Ричард не бил убит, той и жена му можели да бъдат поканени от Боби Кинг да участват в „Най-голямото пътешествие сред природата на двайсети век.“

Вдовицата на принц Ричард станала преуспяващ дизайнер на вратовръзки и се нарекла „принцеса Шарлот“, макар че била от прост произход, дъщеря на майстор на покриви от Статън Айланд и не заслужавала такава титла или използването на фамилен герб. Въпреки това на всяка вратовръзка имало герб.

Покойният Андрю Макинтош притежавал няколко връзки на „принцеса Шарлот“.

Уейт проснал възнак тялото на затлъстелия, останал без врат благородник на леглото с балдахин, което според принца принадлежало на Елеонор от Палатинат-Нюбург, майката на унгарския крал Йосиф I. Уейт го вързал за четирите дебели стълба на балдахина с предварително приготвени найлонови въжета. Те били скрити в тайно чекмедже под драперията в долната част на леглото. Чекмеджето било старо и едно време Елеонор от Палатинат-Нюбург пазела в него любовните си тайни.

— Вържи ме много здраво, за да не мога да се измъкна — казал принц Ричард на младия Уейт, — но гледай да не прекъснеш кръвообращението. Не искам да получавам гангрена.

Големият му мозък го карал да върши това поне веднъж месечно през последните три години: наемал непознати, които да го вържат и да го душат известно време. Ама че система за оцеляване!

Ричард, принц на Хърватско и на Славония, може би пред присъстващите призраци на своите прадеди, дал указания на младия Джеймс Уейт да го души до мига, когато загуби съзнание. После Уейт, който му се представил като „Джими“, трябвало да брои бавно до двайсет, както следва: „Хиляда и едно… хиляда и две…“ и така нататък.

Може би пред погледите на крал Джеймс, император Фридрих, император Франц Йосиф и крал Луи принцът, един от няколкото претенденти за югославския престол, предупредил „Джими“ да не докосва нито тялото, нито облеклото му, освен колана около шията. Той щял да изпита оргазъм, но „Джими“ не трябвало да ускорява това събитие с устата или ръцете си. „Не съм хомосексуалист — казал принцът на Джими. — И те наех като камериер, а не като проститутка… Може би ще ти е трудно да го повярваш, Джими — продължил той, — ако водиш такъв живот, какъвто аз смятам, че водиш, но за мен това е възвишено преживяване, затова нека си остане възвишено. С други думи, няма да ти дам сто долара бакшиш. Ясно ли е? Аз съм необикновен човек.“

Той не казал на Уейт, но неговият мозък му предлагал забележителен филм, докато бил в безсъзнание. Виждал се единият край на огъваща се синя тръба с диаметър около пет метра, през която можел да мине камион, осветена отвътре като фуния на торнадо. Но не бучала като торнадо. Вместо това от далечния край, който бил на около петдесет метра, се чувала неземна музика, като от стъклена хармоника. В зависимост от това как се завъртала тръбата, принц Ричард мярвал и отвора в далечния край — златна точица и намек за зеленина.

Това, разбира се, бил тунелът за Отвъдния свят.

Уейт сложил малка гумена топка в устата на вероятния освободител на Югославия, както му било наредено, и запушил устата с предварително приготвено парче лейкопласт, залепено за единия стълб.