Галапагос

После удушил принца, като прекъснал притока на кръв към големия му мозък и притока на въздух към дробовете му. Вместо бавно да брои до двайсет, след като принцът изгубил съзнание, преживее оргазма си и види извиващата се тръба, Уейт бавно броил до триста. Това продължило пет минути.

Случилото се, не било нещо, което Уейт специално искал. Идеята била на големия му мозък.

Ако го изправели на съд за убийство, за непредумишлено убийство или за каквото и да е според названието, с което властите биха нарекли това престъпление, Уейт вероятно щял да твърди, че в момента бил загубил разсъдъка си. Би заявил, че за миг големият му мозък просто не е работил правилно. Преди милион години не е имало човек, който да не е знаел какво означава това.

Оправданията за проблеми с мозъка били главната тема на тогавашните разговори: „Прощавай!“, „Извини ме“, „Надявам се, че не те ударих“, „Не мога да повярвам, че аз съм го направил“, „Толкова бързо стана, че нямах време да мисля“, „Застрахован съм за такива случаи“, „Ще мога ли някога да си го простя?“, „Не предполагах, че е зареден“, и така нататък, и така нататък.

По извезаните с гербове копринени чаршафи на принца имало капчици и големи капки сперма, пълна с кралски попови лъжички, надпреварващи се за някъде. Младият Уейт излязъл от тройния апартамент на „Сътън Плейс“. Нищо не бил откраднал, не оставил и отпечатъци. Портиерът, който го видял да влиза и да излиза, не успял да опише подробно външността му на полицията. Казал само, че е бял, млад и строен, облечен със синя велурена риза, от която още виси етикетът с цената.

И в милионите кралски попови лъжички върху копринен чаршаф, които се движат без цел, имало нещо пророческо. По отношение на човешката сперма целият свят, с изключение на Галапагоските острови, щял да стане като този копринен чаршаф.

Смея ли да добавя: „И то тъкмо навреме“?

30.

Сега ще сложа звездичка пред името *Джеймс Уейт посочвайки, че подир *Зигфрид фон Клайст ще дойде и неговият ред. *Зигфрид ще влезе в тунела пръв, след около час и половина, а *Уейт ще умре след около четиринайсет часа, като първо се ожени за Мери Хепбърн на палубата за слънчеви бани на „Баиа де Дарвин“, когато корабът е вече далеко в морето. Както казвал „Мандаракс“ преди толкова много години:

„Добре е всичко, свършващо добре.“

Джон Хейуд (1497–1850?)

Това със сигурност се отнася до живота на *Джеймс Уейт. Той дошъл на този свят като дете на дявола (така смятали), и пораженията се проявили почти незабавно. Сега обаче, много близко до края, той с радостно изумление хранел момиченцата от племето канка-боно. Те изпитвали голяма благодарност, и да им помогне се оказало много лесно, понеже в бара било пълно с всякакви закуски, гарнитури и подправки. Възможността да направи благодеяние досега не се била представила на *Уейт, но ето че сега това страшно му харесало. За тези деца *Уейт въплъщавал самия живот.

После се появила вдовицата Хепбърн, а той цял следобед се надявал на това. И нямало нужда да спечелва доверието й. Веднага й допаднал, както хранел децата, и тя му казала, понеже предишната вечер била видяла много гладни деца по пътя от международното летище „Гуаякил“ до хотела: „Много хубаво, много хубаво!“ Тогава решила (и никой не можел да я разубеди), че този човек е видял децата отвън и ги е прибрал, за да ги нахрани.

— Защо не мога да бъда като вас? — продължила Мери. — Стоях си горе в стаята, без да правя нещо, обзета от съжаление към себе си, а трябваше да съм тук, и като вас да споделям с клетите деца каквато храна имаме! Много ме е срам, но напоследък мозъкът ми просто не е наред. Понякога изпитвам желанието да го убия!

Тя заговорила децата на английски — език, който те никога нямало да научат. Попитала ги вкусно ли е, къде са родителите им и тям подобни.

Момиченцата никога не научили английски, защото от самото начало на Санта Росалия канка-бонският бил езикът на мнозинството. След век и половина това щял да стане езикът на мнозинството от човечеството. Цели четирийсет и две години след това канка-бонският остава единственият език на хората.

Нямало неотложна нужда Мери да търси за децата по-подходяща храна. Диетата от фъстъци и портокали от големите запаси на бара била идеална. Децата изплювали всичко, което не им понасяло — черешите, зелените маслини и малките лукчета. Можели да се хранят без чужда помощ.

Така че Мери и *Уейт разполагали с време да гледат, да приказват и да се опознаят. *Уейт казал, че според него хората са поставени на Земята, за да си помагат, и той затова хранел децата. Казал също, че децата са бъдещето на света и следователно — най-голямото природно богатство на планетата. После добавил:

— Позволете ми да ви се представя. Аз съм Уилард Флеминг от Мус Джо, Саскачеуан.

Мери също казала коя е и с какво се занимава — бивша учителка и вдовица.

Той споделил колко се възхищава от учителите, колко голямо значение са имали те за него на млади години.