Ген

Сигурно изглеждаше като някой умопобъркан. Като сериен убиец или нещо подобно. Ченгетата щяха да кажат, че е имал микробиологично оборудване в апартамента си, инструментариум за генно инженерство и с тях е създавал чума, вирус, болест, изобщо нещо ужасно. Че е луд.

— Пуснете ме — каза той, опита се да възвърне спокойствието си. — Мога и сам да вървя. Пуснете ме.

— Добре, сър — каза единият. Оставиха го да върви сам.

Сангър тръгна с цялото възможно при тези обстоятелства достойнство, изпъна рамене, тръсна дългата си коса. Водеха го към някаква кола. Не беше полицейска, разбира се. Трябваше да се досети. Шибаното ФБР, ЦРУ или нещо друго. Тайни правителствени организации, правителството в сянка. Черни хеликоптери. Хора и оборудване, които не се водят на отчет никъде, секретните нацисти сред нас.

Раздиран от гняв, той с изненада видя госпожа Малоуф, чернокожата дама, която живееше на втория зтаж в неговата кооперация — стоеше пред сградата с двете си малки деца. Когато мина покрай нея, тя се наведе напред и започна да му крещи:

— Копеле! Ще ми застрашаваш семейството! Живота на децата ми! Франкенщайн такъв! Франкенщайн!

Сангър съвсем ясно си представи как ще изглежда това във вечерните новини. Чернокожа майка крещи по него и го нарича Франкенщайн. А децата до нея плачат, уплашени от суматохата.

После ченгетата го набутаха в кола без отличителни знаци, единият го натисна с гумената си ръка по главата. Сангър се отпусна на задната седалка, а когато вратата се затръшна, си помисли: „Дяволски се прецаках“.

Седеше в килията и гледаше телевизора в коридора, като се опитваше да чуе коментара през гласовете на съкилийницете си, да не обръща внимание на гадната миризма и на дълбокото отчаяние, което го обземаше при всяка следваща дума.

Първо показаха кадри на самия Сангър, дългокос и облечен като клошар, между двама полицаи в гумени костюми. Изглеждаше дори по-зле от очакваното. Корпоративният лакей, който четеше текста, изричаше всички ключови думи — Сангър бил безработен; отпаднал от колежа; фанатик и самотник, който разполагал с материали за генно инженерство в тесния си мръсен апартамент, и когото полицията смятала за опасен, защото отговарял на класическия биотерористичен профил.

След това показаха брадат адвокат от Сан Франциско — представляваше някаква природозащитна организация — и той каза, че Сангър трябвало да бъде съден с най-голямата строгост на закона. Сангър бил нанесъл непоправима вреда на един застрашен вид и с престъпните си действия бил застрашил самото му съществуване.

Сангър смръщи чело — за какво говореше този?

След това на екрана се появи снимка на морска костенурка и карта на Коста Рика. От думите на диктора стана ясно, че властите научили за дейността на Сангър, защото преди известно време той бил ходил в Тортугуеро, на атлантическото крайбрежие на Коста Рика. И защото бил нанесъл сериозни щети на околната среда и по-точно на морските костенурки, които посещавали тамошното крайбрежие.

Сангър се обърка. Никакви щети не беше нанасял. Искал бе само да помогне, нищо повече. В интерес на истината, когато се прибра в апартамента си, разбра, че няма как да осъществи плановете си. Купи си учебници по генетика, но цялата работа се оказа твърде сложна. Отворил беше най-тънкия учебник да прегледа надписите под картинките и графиките. „Плазмид с нормален LoxP трудно би останал интегриран в геном с подобна LoxP локация, защото Сгерекомбиназата би елиминирала интегрирания ДНК фрагмент…“ „Лентивирусните вектори, инжектирани в едноклетъчни ембриони или инкубирани с ембриони, от които е били отстранена зона пелуцида, са особено…“ „Един по-ефективен начин за заместване на ген разчита на използването на мутирали ES клетки без HPRT ген (хипоксантин фосфорибосил трансфераза). Тези клетки не могат да оцелеят в НАТ среда, която съдържа хипоксантин, аминоптерин и тимидин. HPRT генът се въвежда в избраната локация чрез двойна хомоложна рекомбинация…“

Тук Сангър бе спрял да чете.

А сега на екрана показваха костенурки на плажа нощем — светеха със странна лилава светлина… и смятаха, че това той го е направил? Самата мисъл за това беше нелепа. Но всяка фашистка държава наказва сурово всяко нарушение, било то реално или въображаемо. Сангър знаеше, че ще го хвърлят в затвора за престъпление, което не е извършил — престъпление, което дори не знаеше как да извърши.