Ген

После обаче хлапето се върна с мрежа и замахна да го улови. Жерар прецени, че няма нужда да поема излишни рискове, а и стомахът му тежеше от ужасната храна, така че се евакуира по най-бързия начин във въздуха, като клъвна пътьом момчето по главата, преди да се издигне в синьото небе и да продължи по пътя си.

След двайсетина минути стигна до крайбрежието и пое успоредно на бреговата линия. Тук му беше по-лесно да лети, защото имаше възходящи въздушни течения, истинска благословия за уморените му криле. Не бяха достатъчно силни, за да се остави единствено на тях и да се рее, но все пак помагаха. Изпълни го чувство на относителен покой.

Поне докато някаква гигантска бяла птица — направо огромна, исполинска — не връхлетя мълчаливо. Подмина го на скорост, като създаде въртелива турбуленция, която го извади от равновесие. Когато пое отново контрол над полета си, Жерар установи, че птицата вече се е отдалечила от него, носена от големите си плоски криле. Имаше си само едно око, при това в центъра на главата; лъщеше на слънцето. А крилете й изобщо не помръдваха — оставаха си прави и плоски.

„Добре че не са цяло ято“, помисли с облекчение Жерар. Гледаше как самотната птица захожда бавно към земята. И точно тогава забеляза красивия зелен оазис насред пустинния бряг. Оазис! Беше построен край струпване на огромни скали. Скалите бяха обградени от палми, пищни градини и хубави къщички в зеленината. Жерар си помисли, че там със сигурност ще има храна. Гледката беше толкова изкусителна, че той пое в широка спирала надолу.

Направо мечта. Красиви хора в бели роби вървяха мълчаливо сред градини с цветя и храсти под хладната сянка на различни дървета и сред песните на множество най-различни птици. Засега не подушваше храна, но беше сигурен, че трябва да има.

И тогава го подуши — портокал! Разрязан портокал!

Само след миг видя друга птица, с червено-синьо оперение, кацнала на стойка пред поднос, пълен с портокали. Портокали, авокадо и парченца маруля. Жерар кацна предпазливо до птицата и каза:

— Искам да ме искаш.

— Здра-вей — каза червено-синята птица.

— Да съм ти нужен нужно ми е.

— Здра-вей.

— Добре си живееш ти. Казвам се Жерар.

— Аааа, кво става, пич? — каза птицата.

— Нещо против да си взема от портокалите?

— Здра-вей — каза птицата. — Аааа, кво става, пич?

— Рекох, че ми се яде портокал.

— Здра-вей.

На Жерар му писна. Понечи да си вземе парченце портокал. Синьо-червената птица го клъвна жестоко. Жерар отскочи и излетя с портокала в човката. Кацна на един клон и погледна назад. И видя, че другата птица е окована към стойката си. Изяде си портокала на спокойствие. После литна да си вземе още. Подходи към стойката изотзад, а при следващия набег — отстрани. Връхлиташе неочаквано, всеки път от различна посока, и така сварваше неподготвена птицата, която можеше да казва само „здра-вей!“.

След половин час прецени, че се е нахранил.

Междувременно хората в белите роби идваха и си отиваха, говореха си за фервекс и плодови желета. Жерар каза:

— Jell-O, вкусният десерт за цялото семейство, сега с още повече калций! — Двамина от белите роби погледнаха нагоре. Някой се засмя. После си продължиха по пътя. Това място беше мирно и спокойно; малки поточета ромоляха край пътеката. Жерар почувства, че ще остане тук много, много дълго.

85.

— Така, имаме раздвижване — каза Васко. Две хлапета излизаха от къщата на Кендал. Едното беше тъмнокосо, с бейзболна шапка и доста кривокрако. Другото беше русо, също с бейзболна шапка.

— Прилича на Джейми — каза той и включи колата на скорост.

Подкараха бавно напред.

— Не знам — каза Доли. — Не ми прилича много.

— Заради шапката е. Просто го попитай — каза Васко.

Доли свали прозореца и подаде глава навън.

— Джейми, миличък?

Момчето се обърна и каза:

— Да?

Доли изскочи от колата.

Хенри Кендал работеше на компютъра — активираше устройствата за проследяване. Изведнъж чу силен писък отвън. Веднага позна гласа — Дейв. Скочи и хукна към вратата. Лин тичаше зад него. Алекс седеше в кухнята, прегърнала уплашено сина си. Изглеждаше ужасена.

Дейв беше объркан. Жената в голямата бяла кола извика Джейми, а после изскочи и го грабна. Не беше в природата на Дейв да напада жени, така че само стоеше и гледаше как жената грабва Джейми, понася го към задницата на бялата кола и отваря вратите. Вътре Дейв видя мъж с бяла престилка и разни лъскави инструменти, които го изплашиха.

Явно и Джейми се уплаши, защото започна да пищи, а после жената затръшна вратите.

Преди колата да е потеглила, Дейв изкрещя и скочи отзад, хвана се за дръжките на вратите. Бялата кола набра скорост. Дейв се държеше, но едва пазеше равновесие. Успя да се захване добре и се изтегли нагоре да погледне през задните прозорци. Видя как мъжът с бялата престилка и жената натискат Джейми в едно легло и се опитват да го завържат. Джейми пищеше.

Вълна от ярост заля Дейв. Той заръмжа и заблъска по вратите. Жената вдигна стреснато поглед. Определено не очакваше да види Дейв. Извика нещо на шофьора.