Читаем Ген полностью

ХОРАТА И ШИМПАНЗЕТАТА ДОСКОРО СА СЕ ЧИФТОСВАЛИ Разделянето на видовете не е сложило край на секса.Учени разкриват противоречив генетичен резултат

Изследователи от Харвард и Масачузетския технологичен институт са стигнали до заключението, че видовото разделяне на хората и шимпанзетата е настъпило по-скоро, отколкото се смяташе досега. Генетиците отдавна знаят, че маймуните и хората произлизат от общ прародител, който е обитавал Земята преди осемнайсет милиона години. Първи са се отделили като самостоятелен вид гибоните, преди шестнайсет милиона години. Орангутаните са ги последвали преди дванайсет милиона години. Горилите — преди десет милиона. Последни са се разделили хората и шимпанзетата, преди приблизително девет милиона години.

След разкодирането на човешкия геном през 2001-ва обаче генетиците откриха, че хората и шимпанзетата се различават само в един и половина процента от гените си — всичко на всичко само в петстотин гена, много по-малко от очакваното. В рамките на следващите няколко години учените се заеха да опишат съвсем точно различните гени при двата вида. Вече е ясно, че много структурни протеини, включително хемоглобинът и цитохром С протеините при шимпанзетата и хората са идентични. Кръвта на хората и шимпанзетата е еднаква. Ако двата вида са се разделили преди девет милиона години, защо все още си приличат толкова много?

Харвардските генетици смятат, че хората и шимпанзетата са продължили да се кръстосват дълго след като видовете са се разделили. Това кръстосване — или хибридизация — е създало еволюционен натиск върху хро-мозомата X, като я е принудило да се променя по-бързо от нормалното. Учените са открили, че най-новите гени в човешкия геном са се появили именно върху хромо-зомата X.

Оттук учените стигат до заключението, че нашите предци са продължили да се кръстосват с шимпанзета допреди 5.4 милиона години, когато видовото разделяне е станало окончателна Този нов възглед е в ярък контраст с общоприетото мнение, че след като настъпи видово обособяване, хибридизацията е „рядко явление“. Но според д-р Дейвид Райх от Харвард фактът, че хибридизацията рядко се наблюдава при други видове, „може би се дължи просто на факта, че не сме си поставяли за цел да я открием“.

Харвардските учени обясняват, че в наше време общо поколение на хора и шимпанзета е невъзможно. Те изтъкват, че съобщенията в пресата за подобни явления неизменно се оказват фалшиви.

<p>6.</p>
Перейти на страницу:

Похожие книги

Пепел и пыль
Пепел и пыль

Неизвестно, существуют ли небеса. Неизвестно, существует ли ад. Наверняка можно сказать лишь одно: после смерти человек попадает в Междумирье, где царствуют пепел и пыль, а у каждого предмета, мысли или чувства из нашей реальности есть свое отражение. Здесь ползают мыслеобразы, парят демоны внезапной смерти, обитает множество жутких существ, которым невозможно подобрать название, а зло стремится завладеть умершими и легко может проникнуть в мир живых, откликнувшись на чужую ненависть. Этот мир существует по своим законам, и лишь проводники, живущие в обеих реальностях, могут помочь душам уйти в иное пространство, вознестись в столбе ослепительного света. Здесь стоит крест, и на нем висит распятый монах, пронзенный терновником и обреченный на вечные муки. Монах узнал тайну действительности, а потому должен был умереть, но успел оставить завещание своему другу-проводнику, которому теперь придется узнать, как на самом деле устроено Междумирье и что находится за его пределами, ведь от этого зависят судьбы живых и мертвых.

Ярослав Гжендович

Триллер