Ген

— Вие. Нареждането е дошло през вашия секретен акаунт.

— О Господи! Как е възможно това?

— В момента се опитваме да разберем.

— Но клетъчната линия… Имаме други места…

— За жалост, изглежда…

— Но все пак имаме клиенти, които са взели на лизинг…

— Боя се, че няма такива.

— Какви ги говориш? — повиши глас Рик. 0 Казваш, че не е останала и една култура „Бърнет“? По целия свят? Изчезнали са?

— Доколкото знаем, да.

— Това е истинска катастрофа, по дяволите!

— Така изглежда.

— Това може да е краят на компанията ми! Тези клетки бяха предпазната ни мрежа, дълбокият ни резерв. Платихме цяло състояние за тях. И ти ми казваш, че са изчезнали? 0 Рик смръщи гневно чело, истинските мащаби на катастрофата започнаха да се очертават пред погледа му. — Това е организирана и координирана атака срещу моята компания.

Имали са хора в Лондон и в Сингапур. Всичко е било уредено предварително. — Да. И ние така смятаме.

— За да бъде унищожена компанията ми.

— Вероятно.

— Трябва да си върна тези клетъчни линии. Веднага.

— Няма от кого. Освен, разбира се, от самия Франк Бърнет.

— Ами тогава ми дайте Бърнет.

— За жалост, господин Бърнет, изглежда, също е изчезнал. Не успяваме да го открием никъде.

— Страхотно — каза Рик. — Направо страхотно. — Обърна се и изкрещя на секретарката си: — Повикай шибаните адвокати, свържи се с Калифорнийския да пратят някого и гледай всички да са тук до осем тази вечер!

— Не знам дали…

— Действай!

44.

Ежедневието на Гейл Бонд пое в установени коловози. Нощите прекарваше при Йоши, в шест сутринта се прибираше да събуди Евън, да му направи закуска и да го изпрати на училище. Една сутрин отключи вратата на апартамента и видя, че Жерар го няма. Клетката му стоеше непокрита в коридора, птицата я нямаше на стойката. Гейл изпсува и влезе в спалнята. Ричард още спеше. Тя го разтърси грубо.

— Ричард. Къде е Жерар? Той се прозя.

— Какво?

— Жерар. Къде е Жерар?

— Боя се, че стана беля.

— Каква беля? Какво си направил?

— Помощницата почиствала клетката му в кухнята при отворен прозорец. И той излетял.

— Не е вярно. Крилата му бяха подрязани.

— Знам — каза Ричард и отново се прозя.

— Не може да е излетял.

— Знам само, че чух Надежда да пищи и когато влязох в кухнята, тя сочеше прозореца; погледнах навън и видях птицата пърха тромаво на земята. Веднага изтичах долу, разбира се, но него вече го нямаше.

И се подсмихваше това копеле.

— Ричард, това е много сериозно. Жерар е трансгенетично животно. Ако избяга, може да предаде гените си на други папагали.

— Казвам ти, стана случайно.

— Къде е Надежда?

— Вече идва по обед. Реших да съкратя малко разходите.

— Има ли мобилен?

— Ти я нае, бебчо.

— Не ми викай бебчо. Не знам какво си направил с папагала, но положението е много сериозно, Ричард.

Той само сви рамене.

Това, разбира се, съсипваше всичките й планове. Смятали бяха идния месец да публикуват резултатите в интернет и това неизбежно щеше да породи лавина от обвинения в недостоверност. Всички щяха да настояват да видят птицата. А сега птицата я нямаше.

— Иде ми да убия Ричард — каза тя на Морис, шефа на лабораторията.

— А аз ще ти наема най-добрия адвокат да те защитава — каза той без усмивка. — Мислиш ли, че той знае къде е птицата?

— Сигурно. Но никога няма да ми каже. Той мразеше Жерар.

— Значи ти предстои борба за попечителство над птица.

— Ще говоря с Надежда. Но той сигурно й е платил.

— Птицата знаеше ли името ти? Или името на лабораторията? Някакви телефонни номера?

— Не, но знаеше наизуст тоновете на мобилния ми. На номера. Често ги повтаряше.

— Тогава може да ни се обади някой ден. Гейл въздъхна.

— Може би.

45.

Алекс Бърнет беше в разгара на най-трудното дело в кариерата си — обвинение в изнасилване на двегодишно момченце от Малибу. Обвиняемият, трийсетгодишният Майк Кроули беше политически журналист от Вашингтон, който бил на гости при снаха си, когато изпитал неустоимо желание да прави секс с малкия й син, който още носел памперси. Кроули беше богат разглезен възпитаник на Йейл и наследник на огромен фармацевтичен концерн. Адвокат му беше печално известният Ейб Ганцлер, вашингтонска акула, позната с прякора „Ейб Няма такова нещо“.

Оказа се, че вкусът на Кроули към невръстни сексуални обекти е добре познат във Вашингтон, но Ганцлер — както винаги — се беше погрижил да раздуха случая в пресата месеци преди началото на процеса, като нееднократно наричаше Алекс и майката на детето „фантазиращи феминистки фундаменталистки“, които са съчинили цялата история на базата на „болното си, дори извратено въображение“ и всичко това въпреки добре документирания болничен преглед на детето — пенисът на Кроули беше малък, но все пак беше причинил значителни разкъсвания на ректума на малчугана.

И точно насред трескавата подготовка за третия ден на процеса помощничката на Алекс, Аби, се обади по вътрешната уредба да й каже, че баща й е на телефона. Алекс вдигна слушалката.

— Доста съм заета, татко.

— Няма да ти отнема много време. Само да ти кажа, че заминавам за две седмици.