Гладният призрак

Австралиецът беше извикал мама-сан и й каза, че иска да я изведе, а тя я попита на китайски дали иска. Еми отговори „не“, защото австралиецът е прасе. Тогава мама-сан мило му обясни, че момичето е в цикъл, може би ще му я даде следващия път, а сега в бара има достатъчно други красавици, от които той да си избере. Австралиецът предпочете да си тръгне, като плати с кредитна карта, което значеше, че тя няма да си получи комисионата поне два месеца. Основната й заплата беше колкото на машинописка, но получаваше една трета от цената на питиетата, които клиентите купуваха за нея. Колкото повече пиеше, толкова повече печелеше. Касиерката й даваше в края на вечерта купчинка талони, които показваха колко пари е заработила. Ако клиентът платеше в брой, тя получаваше парите в края на седмицата. Но ако използваше кредитна карта, обикновено парите пристигаха след два месеца.

Тя го беше помолила да плати в брой, австралиецът имаше пълен с пари портфейл, но той я изруга и нарече измамница. Тогава Еми каза на касиерката да добави още две питиета за компаньонка към сметката му, а тя се усмихна:

— Мамка им на гуейло. На тях и на майките им.

Еми изпи чая, загледана във въртящите се в кръг листенца в чашата. Не беше само заради парите. Дори австралиецът да не беше такъв грозен досадник, даже и да го беше харесала, тя пак нямаше да тръгне с него. Това имаше нещо общо с Джеф Хауълс, но още не беше сигурна какво. Някакво усещане за вярност може би. Но не виждаше смисъла. Дори не беше спала с него, не знаеше нищо за англичанина освен факта, че я помоли да му помогне и нещо в нея я накара да се съгласи.

През целия си живот Еми беше използвана. От баща си, когато едва надхвърли дванадесет години, от поредица приятели, които варираха от жестоки до груби, от клиентите, от мама-сан. Всички мислеха, че имат право да я използват, и тя се беше примирявала с това. А сега този мъж също я използваше, но по различен начин. Той имаше нужда от нея. Не само искаше помощта й, а се нуждаеше от нея и именно в това беше разликата. Усещането, че наистина е необходима някому, я караше да се чувства по-специална.

Изкъпа се набързо, облече избеляла джинсова пола и бяла памучна блуза с къси ръкави, а след това направи на Хауълс кафе. Не беше забравила, че го обича черно, без захар. Влезе в спалнята, той вече беше буден, но още лежеше по корем. Обърна се и се усмихна, когато тя коленичи пред леглото.

— Добро утро — каза той.

— Добър следобед — поправи го тя.

— Нямаше как да разбера, защото завесите са спуснати.

— За да спиш. Доктор Ву каза, че за теб е най-добре да спиш колкото може повече. И да пиеш вода.

Хауълс погледна кафето и се усмихна:

— Благодаря ти за кафето. Как да го кажа на китайски?

— М гой.

— М гой — повтори той. — М гой за кафето.

— По-добре го изпий бързо, защото доктор Ву ще дойде и ще ми се кара, ако го види.

Хауълс се обърна бавно наляво, Еми му помогна да седне и вдигна възглавницата зад гърба му.

— Това ще бъде нашата тайна — каза англичанинът.

Кой знае защо, това много се хареса на Еми и тя се изчерви. Той вдигна чашата към устните си и отпи.

— Чудесно е — въздъхна Хауълс. — Как да кажа „вкусно“?

— Хо сик за храна — отговори тя. — Хо ям за питие.

— Хо ям — повтори той. — М гой.

— М сай м гой — каза Еми. — Няма защо.

Хауълс я наблюдаваше над чашата и се чудеше какво да прави с нея. За момента му трябваше, за да го крие. Ами после? Тя знаеше името му и не след дълго щеше да разбере какво е извършил. Стрелбата в хотела със сигурност щеше да бъде отразена във вестниците, а на регистратурата той беше използвал истинското си име. Много глупаво, но тогава вярваше напълно на Грей. Но сега нямаше смисъл да се обвинява за минали работи. Важно беше единствено бъдещето.

— Как се чувстваш? — попита тя.

— Много по-добре.

— Хубаво. Радвам се.

Изглеждаше радостна. Мъжът не можеше да прецени дали се радва, защото той оздравява, или защото скоро ще й се махне от главата. На вратата се звънна и двамата се стреснаха.

— Доктор Ву — възкликна Еми, грабна чашата и хукна към кухнята, за да я остави в мивката, преди да иде да отвори вратата и да пусне вътре възрастния лекар. Той я поздрави и влезе в спалнята.

— Изглеждаш много по-добре, отколкото последния път, когато те видях — усмихна се Ву.

— Оздравявам бързо — отвърна Хауълс.

— Това ще реша аз — натърти лекарят и остави медицинската си чанта в края на леглото. — Наведи се напред, ако обичаш.

Той се наведе, възрастният китаец свали превръзката и огледа раната.

— Ммм, май си прав — каза той. — Не виждам проблеми. Само ще сменя превръзката. Чувстваш ли болки?

— Тъпа болка, ако не си мърдам рязко ръката.

— Искаш ли нещо за нея?

— Никакви инжекции — отвърна Хауълс. — Но ако имаш таблетки, може да глътна, когато започне да ме боли. Ще ти бъда благодарен.

Доктор Ву извади малко пластмасово шишенце от чантата си. Вътре имаше шест бели хапчета.