Гладният призрак

— Добър отговор. Не мърдай от мястото си.

Той се приближи до мъжа, който стенеше на пода, и застана над него. Стреля в десния му крак, куршумът разби капачката на коляното му и изтръгна треска от дъската на пода, а непознатият се усмихна. Мъжът изпищя, а той стреля в другия му крак. Терористът престана да вика. Вероятно припадна, човекът с английския акцент се наведе, пъхна цевта в устата му и стреля за шести, последен път. Изправи се и се протегна със затворени очи като котка на слънце.

Въздъхна дълбоко, а после се обърна да погледне Едмъндс.

— Няма да казваш на никого какво си видял — каза той и допря цевта на пистолета към устните си. — Бил си със завързани очи през цялото време. — Американецът кимна веднага. Правеше се на изплашен бизнесмен.

По-късно на разпита в Ленгли му казаха, че човекът, който го е държал затворен, бил един от най-опасните терористи в Ливан. На съвестта му тежали трима заложници и бил замесен поне в половин дузина бомбени атентати. Едмъндс имал късмет, двама от заложниците били убити, след като е бил платен откупа за тях. Показаха му безброй снимки, но той така и не успя да разпознае мъжа, който го освободи. Човекът, който изпитваше удоволствие, като измъчваше терориста. И честно казано, Джак не беше сигурен, че би го разпознал дори и да му покажеха снимката му. Защото му беше длъжник. И докато гледаше към същите хлътнали очи и четеше информацията за човека на име Джеф Хауълс, разбра, че това важи и сега, четири години по-късно.

Дуган изчака да стане следобед, преди да позвъни на Белами, като се надяваше, че ще е в по-добро настроение от сутринта.

— Джеф, обажда се Дуган.

— Какво, по дяволите, искаш? — изръмжа приятелят му в слушалката. Патрик я отдалечи от ухото си. Дотук с теорията, че на пълен стомах онзи ще омекне.

— Стига, Джеф. Просто искам малко информация.

— Дуган, ако знаеш какво ми е на главата, ще разбереш, че в момента дори не бих се изпикал върху теб, ако гориш.

— Да разбирам ли, че няма да ми подадеш топката на мача по ръгби?

Белами изсумтя и Пат разбра, че го е развеселил.

— Бизнесът си е бизнес, копеле. А ръгбито е съвсем друго нещо. Виж какво, Дуган, давам ти една минута. Само защото си един от най-добрите играчи в Хонконг. Стрелката се върти.

— Цвете?

— Замина. И внимавай, тя означава неприятности.

— В какъв смисъл?

— Със случая се зае специалният отдел. Един от убитите е бил нещо като китайски агент от разузнаването. Преди няколко години бил екстрадиран от Тайван и е сниман на няколко пъти в Кай Так. Сигурно още днес ще ти се обадят.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм.

— Ти ли им каза, че съм я познавал?

— Та това не беше тайна, момчето ми.

— Да, знам. И те предполагат, че и тя е китайски агент, така ли?

— А ти как мислиш?

— Всъщност работата май не върви на добре, а?

— За теб ли? Или за нея?

Дуган не отговори и попита:

— Ами гуейлото? Какво става с него?

— Имаме името и номера на паспорта. Снемаме отпечатъците му от стаята. Получихме грубо описание от служители на хотела, но нямаме снимка. Ще пуснем заповед, за да бъде спрян на летището, но ако има фалшив паспорт, нищо няма да стане.

— Но той е ранен, нали?

— Да, изгубил е доста кръв, така че вероятно се е покрил някъде. Проверяваме всички болници, но това ще отнеме време. Пък освен това има много нелегални лекари, които биха могли да го лекуват.

— Въпросът е защо е избягал. Ако са отишли да го убият, защо е избягал, след като се е справил с тях?

— Ти ще ми кажеш, Дуган. Сигурно си е мислел, че ще опитат отново. Или пък има какво да крие. А може да е излязъл да си купи цигари.

— Как се казва?

— Хауълс. Джеф Хауълс.

— Проверихте ли го?

— Проверихме името и то съответства на номера на паспорта, а сега пратихме запитване в Англия. В нашите досиета го няма. Никога преди не е бил в Хонконг. Поне не с този паспорт. Минутата ти изтече, Дуган. И никога не сме провеждали този разговор.

— Разбрано. Благодаря ти, Джеф. Следващия път като те видя, ще те целуна от сърце.

— Ще ми цунеш гъза — засмя се Белами.

— Където кажеш — отговори Дуган и затвори. Значи гуейлото беше още в Хонконг и вероятно се нуждае от лекар. Името му е Джеф Хауълс и поради някаква причина е бил нает да убие зет му. Той седеше, загледан през прозореца и почукваше с пръсти по бюрото, опитваше се да обмисли следващата си стъпка.